Към края на август 2025 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е събрала 64% от планираните приходи и е реализирала 67% от разходите по бюджета си. За сравнение, през същия период на миналата година приходите са били 67%, а разходите – 66%.
Това показва леко намаление на приходната част и ръст на разходите, което формира очакван дефицит от около 326 млн. лв.
Експерти коментират, че при запазване на настоящата тенденция дефицитът може да достигне до 500 млн. лв. до края на 2025 г., а за 2026 г. ще бъдат нужни поне 500 млн. лв. повече само за да се поддържа текущото ниво на разходи.
Основни причини за дефицита
Сред основните фактори, очертани в подкаста на БНР „В центъра на системата“, са:
-
по-ниски приходи от здравни осигуровки, вследствие на икономическо забавяне;
-
висока инфлация и увеличени разходи за консумативи и заплати;
-
остаряла методика за остойностяване на клиничните пътеки.
„Касата е в клопка – приходите не растат, а разходите се увеличават. Няма гъвкав механизъм за индексация и няма контрол върху ефективността,“ коментира здравният икономист Аркади Шарков.
Несъответствие между осигурени и ползватели
По думите на Шарков, около 63% от приходите в бюджета на НЗОК идват от 1,7 млн. работещи в частния сектор, които реално „издържат“ останалите две трети от населението – включително деца, пенсионери и други групи, за които държавата плаща по-ниски вноски.
„За всеки 1,60 лв., внесени от нашия джоб, държавата покрива един лев за групите, които най-много ползват услугите на касата“, уточни Шарков.
Проблеми в управлението и контрола
Експертите са единодушни, че системата страда от неефективен контрол и политизирани решения.
Сред посочените слабости са:
-
липса на капацитет за проверки;
-
неактуализирани методики за ценообразуване;
-
съдебни дела за „надлимитна“ дейност, натоварващи бюджета с лихви;
-
забавяне в развитието на електронното здравно досие и проследимостта на отчетените услуги.
„Няма как да имаме ефективен контрол без електронна следа. Пациентът трябва да вижда в реално време какво се отчита по неговото име,“ подчерта Шарков.
Болниците между натиск и оцеляване
Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници, заяви, че много лечебни заведения работят на загуба по определени пътеки и компенсират с „надлимитна“ дейност.
Според него липсата на прозрачност при изчисляване на реалните разходи води до дисбаланси и изкривяване на системата.
„Някои пътеки са недофинансирани, други – изненадващо щедри. Това създава изкуствени стимули и отваря поле за злоупотреби,“ коментира Грудев.
Той напомни, че намаляването на потребителската такса за болничен престой от 5,80 лв. на 1 лв. е довело до видима „дефлация“ в сектора, която според експертите е изкуствено статистическо отражение.
„Реално ще имаме около 500 млн. лв. дефицит. Намаляването на таксата беше трик за пред ЕЦБ и ЕК, за да изглежда, че имаме спад в инфлацията в здравеопазването,“ добави Шарков.
Финансови прогнози и рискове
Според анализите на НЗОК, неразплатени медицински дейности вероятно ще бъдат прехвърлени към бюджета за 2026 г.
Очакванията са, че дори при увеличение на бюджета с 500 млн. лв., реалният ефект ще бъде нулев, тъй като тази сума ще покрие единствено натрупаните задължения.
Дебат за размера на здравната вноска
Темата за увеличаване на здравноосигурителната вноска остава спорна.
Адв. Мария Петрова е категорична, че без реформа няма смисъл от вдигане на вноската:
„Любовта е до време, но дългът е вечен. Политиците направиха така, че касата да дължи безлимитно и безконтролно. Докато няма таван и отчетност, колкото и да се вдигне вноската – средствата няма да стигнат.“
От друга страна, БЛС и Националното сдружение на частните болници предлагат повишаване на здравната вноска до 10,8%, което би донесло около 2–2,5 млрд. лв. допълнителни приходи.
„Искаме не просто повече средства, а справедливо разпределение, ефективен контрол и по-добро качество на услугата,“ коментира Грудев.
Шарков обаче предупреди, че при сегашното ниво на публични разходи за здраве – около 5% от БВП при средно 8,3% за Европа, дори с добавени 6,5 млрд. лв. допълнителни средства системата би достигнала временен баланс при бюджет около 17 млрд. лв.
Извод: системата достига лимита на устойчивостта
Експертите са категорични, че финансовият натиск върху НЗОК е ясен сигнал за изчерпване на модела.
Без прозрачна методология, индексация спрямо реалната инфлация, ефективен електронен контрол и стимули за добрите изпълнители, дефицитът ще се превърне в хроничен проблем, който ще плащат не само институциите, но и пациентите.