Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиниката по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. Завършва медицина през 2008 г. в МУ–София, а през 2013 г. придобива специалност „Инфекциозни болести“. От май 2025 г. има и втора специалност – „Медицинска паразитология“.
През 2016 г. защитава дисертация за придобиване на научна степен „доктор“. Автор е на над 100 научни публикации в страната и чужбина.
В седмичното издание на предаването „Здравен компас“ по БНР–Радио Благоевград, д-р Баймакова представя основните аспекти на заболяването ехинококоза (кучешка тения) – същност, начини на предаване, симптоми, диагностика, лечение и профилактика.
Какво представлява ехинококозата
Ехинококозата е паразитно заболяване, предавано от животни на хора (зооантропоноза), причинено от ларвния стадий на тении от рода Echinococcus.
Различават се две основни форми:
-
кистна ехинококоза,
-
алвеоларна ехинококоза.
И двете могат да доведат до сериозни усложнения и да изискват сложно, продължително лечение – често комбиниращо хирургична намеса и дългосрочна медикаментозна терапия.
Кистна ехинококоза – как се заразяваме
Кистната ехинококоза (или хидатидоза) се причинява от Echinococcus granulosus sensu lato.
-
Кучетата са окончателни гостоприемници,
-
овцете, говедата, козите и свинете – междинни,
-
а хората – случайни гостоприемници.
Най-честият начин на заразяване е чрез консумация на замърсена вода или храна с яйца на паразита, както и при близък контакт с инвазирани кучета.
В повечето случаи инфекцията протича безсимптомно, докато кистата не достигне размер, при който започва да притиска околните органи и да предизвиква клинични оплаквания.
Разпространение в Европа и България
По данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), през 2022 г. в 27 държави от ЕС и ЕИЗ са регистрирани 731 случая на ехинококоза, от които 41% (299) – причинени от Echinococcus granulosus sensu lato.
Най-много случаи са отчетени в Германия (96) и България (89).
Диагностика, лечение и прогноза
Ранната диагностика и навременното лечение са ключови за предотвратяване на усложнения и фатален изход.
По данни на Световната здравна организация (СЗО):
-
средната следоперативна смъртност при кистна ехинококоза е 2,2%,
-
рецидивите след операция са около 6,5%.
Това означава продължителен възстановителен период и често временна или трайна неработоспособност, водеща до социално-икономически последици за пациента и обществото.
Профилактика и обществена отговорност
Ехинококозата е предотвратимо заболяване, ако се прилагат комплексни мерки както на индивидуално, така и на институционално ниво.
Сред водещите превантивни мерки са:
-
поддържане на добра лична хигиена;
-
периодично обезпаразитяване на кучетата;
-
контрол в месопреработвателната индустрия;
-
своевременно унищожаване на мъртвите животни в екарисажи;
-
обществено-информационни кампании относно рисковете.
За родителите е важно да знаят, че детските игри в паркове и тревни площи могат да бъдат рисков фактор за заразяване.
Ефективният контрол на ехинококозата изисква сътрудничество между медицинските и ветеринарните служби, както и повишена обществена информираност. Това е едно от онези заболявания, при които профилактиката е по-евтина и по-успешна от лечението.