България има много добър потенциал и всички предпоставки за въвеждането на телемедицинските постижения в кардиологичната рехабилитация, опитът и практиката на Полша са добре дошли като модел за нас и ние ще го използваме пълноценно, защото медицинските и финансовите му предимства са очевидни. Това коментира пред Zdrave.net председателят на Съюза на българските медицински специалисти проф. Асен Гудев в края на Кръглата маса „Кардиологична хибридна телерехабилитация – международна практика и развитие“. В допълнение бившият председател на Дружеството на кардиолозите уточни, че вероятно страната ни ще се нуждае от законодателни промени, за да създаде основата за устойчиво развитие на тази толкова необходима дейност, от която ще зависи пълноценното възстановяване на хиляди пациенти, прекарали сърдечни операции, инфаркт на миокарда и сърдечна недостатъчност. Полша е направила първите си стъпки в тази област през 2006 г. с малък проект с финансиране от Норвежката програма, а днес може да се поздрави със солидна законова рамка, стройна система за остойностяване и реимбурсация на тези услуги, стана ясно по време на дискусиите. От 1 януари 2016 г. полските кардиолози, които ще предоставят такава помощ на пациентите си ще получават възнаграждение от 70-80 злоти, толкова ще бъде заплащането и на лекарите гериатри, които ще осъществяват консултации от разстояние, посочиха специалисти от Полша, които изнесоха поредица от лекции за българските си колеги. Тази форма на работа ще бъде застъпена особено широко в отдалечени региони с дефицит на специалисти, както и при болни, които чието състояние, личностов профил и доказана отговорност за придържане към терапията го позволяват, подчертаха полските кардиолози.
Хибридната кардиологична телерехабилитация е комплексна многокомпонентна дейност, която включва специфични възстановителни подходи към пациентите със сърдечно-съдови заболявания, в това число и преминалите през кардиохирургична интервенция или интервенционално лечение, подчерта д-р Доминика Анна Шалевска, председател на Секцията по кардиологична телерехабилитация на Полското кардиологично дружество. Всеки болничен кардиолог е абсолютно задължен да впише в епикризата на пациента си препоръките си за режима на следболнична рехабилитация и да го насочи към съответната структура и специалист, допълни още тя. Ако той не го направи според стандартите, възприети от Полското кардиологично дружество, ще носи пълната отговорност за последиците, които могат да настъпят за пациента, каза още д-р Шалевска. Хибридната форма на услугата предполага пълен синхрон между болничните и извънболничните структури и същевременно дава сигурност на пациента, защото той може да получи помощ, консултация и проследяване във възможно най-удобните за него условия – т.е. в собствения му дом. В същото време непрекъснатостта на грижата и приемствеността между отделните етапи на рехабилитацията предполагат адекватен контрол и моментална реакция от страна на кардиолог в случай на нужда, допълни специалистката. Кардиологичната рехабилитацията днес отдавна не е това, което е била преди време, единодушни бяха полските и българските участници в дискусията. Ако преди десетилетия тя се е възприемала единствено като раздвижване в първите дни след операцията или постепенно дозирано натоварване след инфаркт, днес понятието включва още много други компоненти, които могат да бъдат адекватно оценявани и контролирани и от разстояние, допълниха още те. Според оценката на финансистите хибридната форма е доказала своята икономическа целесъобразност, т.е. от прилагането й е спестило много средства на здравната система на страната.
На практика повратна точка в процеса на въвеждане на телемедицината в кардиологията в Полша е приемането на един основополагащ документ – Балтийската декларация, приета през октомври 2014 г. в полския град Сопот по време на Европейски форум, посветен на тази тема. В обсъждането й са взели участие ръководителите на полската национална здравна каса, на Агенцията за социално осигуряване, на Агенцията за оценка на здравните технологии, както и на водещите кардиологични центрове в страната. В края на август тази година полският министър на здравеопазването подписва документа след среща и консултации с Комисията по информатика и телемедицина към Полското кардиологично дружество и специално създадената за целта Работната група по телемедицина. С този акт здравните власти на страната потвърждават подкрепата си за устойчивото развитие на тази област, вземайки предвид, че телемедицинските подходи са повлияли в значителна степен намаляването на смъртността, броя на рехоспитализациите и качеството на живот при болните със сърдечно-съдови заболявания.
От името на Полското кардиологично дружество председателката на Секцията по телемедицина проф. Малгожата Курпеса увери българските си колеги, че могат да разчитат на помощта на полските специалисти при разработването на българския модел за развитие в тази област.
Съюзът на българските медицински специалисти и Българският Червен кръст ще подготвят информационен материал за изводите от дискусията и ще го предоставят на ръководството на МЗ, посочи генералният директор на БЧК доц. Красимир Гигов, който също взе участие във форума. Червеният кръст подкрепя идеята за такава дискусия, защото има натрупан опит в организацията на домашни грижи за болни и самотни възрастни хора, и смята, че този опит може да бъде полезен и по отношение на въвеждането на телемедицинските услуги, обобщи в заключение доц. Гигов.