За 11-и път в България започна Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка. Страната ни с гордост отбелязва, че принадлежи към близо 90-те държави в света, които имат национални програми за имунизация срещу едно от най-честите ракови заболявания при жените, финансирани с публични средства. Но достатъчна ли е една програма, за да намали заболеваемостта и смъртността от карцинома, който всеки ден убива повече от една българка? Къде се къса връзката между правителствените документи и истинския живот, попитахме проф. Галина Чакалова. Тя е началник на Клиниката по гинекология в Университетската специализирана онокологична болница (УСБАЛО) в София.
Недопустимо е в началото на XXI век в България да се разболяват и да умират от рак на маточната шийка повече жени, отолкото преди 35-40 години, възмущава се началникът на Клиниката по гинекология в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София проф. Галина Чакалова. Горчивата й констатация се дължи не само на наблюденията от практиката, но и на неумолимите числа от Националния раков регистър. Специалистката е разтревожена и от друга тенденция с български адрес: ракът на маточната шийка (РМШ) се подмладява. Във възрастта 15-29 г. са 11% от всички заболели. Същият е процентът и при групата на 45-59-годишните. 17% от диагностицираните жени са на 30-44 години и само 5% са над 60, сочат най-новите данни на Националния раков регистър от 2015 г. Заболяват млади жени в работоспособна възраст и пикът се измества към 30-44-годишните, преди 30-40 години не беше така, казва лекарката. През 1980 г се разболяваха 11.6 на 100 хил. жени, а регистрираната смъртност беше 1.8, тоест 10 жени са оцелявали. Но през 2015 г. се разболяват 18.3 на 100 хил., а смъртността е 5.7, тоест над два пъти по-висока.
При тази черна статистика е трудно страната ни да се сравнява
с цивилизования свят. В различните региони също има драстични разлики. С по-ниски от средната (под 18.3 на 100 хил. жени) са София, Варна, Бургас, Кърджали, Пловдив, Смолян, а с много по-висока от средната са Плевен, Силистра, а рекордьорът е Видин с 50.4 заболели на 100 хил. Жени. Ако сега се сравняваме с европейските стандарти, не може да ги догоним – те имат 85% болни в I стадий, а ние – 42%. Тъжната статистика си има проста причина: у нас няма скрининг, няма профилактика!
И това е така, въпреки огромните възможности за информиране в наши дни. Обществото вече знае, че инфекцията с човешки папилома вирус (HPV) е основният причинител на рак на маточната шийка, вирусът се предава чрез сексуален контакт, знае, че повече от 70 години по целия свят цитонамазката (Pap тест-б.р.) е признат метод за установяване на заболяването, знае, вече има ваксина, че всички момичета може да се ваксинират след 12-13 г. и въпреки това.
„Ранната диагностика в наши дни е по-малко застъпена,
отколкото през 1980 г. През 2015 г. се разболяли 1059 жени от РМШ и само 446 от тях са били в I стадий, а останалите в по-късни. В същото време през 1980 г. в I стадий бяха близо 70% от новозаболелите. Т.е. за 35 години се разболяват 2 пъти повече жени и 2 пъти повече са в напреднали стадии. Независимо че през цялото време се говори за профилактика, за ваксиниране“, казва проф. Чакалова. С горчивина си спомня времето от началото на професионалния си път. „В онези години прафилактиката бе по-добра – профилактичните прегледи бяха задължителни и се „хващаха“ повече жени с предракови образувания и в ранен стадий. Но през 90-те години тези задължителни прегледи отпаднаха. Според проф. Чакалова добра „ниша“ за изследването (цитонамазка-б.р.) са службите за трудова медицина. Но и тук цената на изследването е причина то да не се прави.
„Фирмите решават сами какви профилактични прегледи да провеждат на служителите си, почти няма профилактични прегледи с цитонамазка. Така можеше да се запълни това, което НЗОК не плащаше“, обяснява тя.
Заговори се за Национална скринингова програма, която така и не влезе в сила и
скрининг в България въобще не се прави
През всичките тези години само някои жени заради добрата си информираност сами се грижеха за профилактичните прегледи. Едва от м.г. НЗОК въведе профилактични прегледи с цитонамазка, заплащани от ресурса на обществения фонд. Преди това имаше, но те бяха само за рисковите групи. Като цяло българските жени не са научени да гонят собствения си интерес. Като че ли за тях е добре дошло никой да не ги кара „под строй“ да се преглеждат, но и сами не ходят на преглед. Колкото и да говорим за напредване на медицината, тя не може да лекува „изпуснатите“ случаи. Медицината може да е полезна в началните стадии на едно заболяване“, напомня лекарката. Тя е категорична, че за профилактиката всеки трябва да отговаря сам. „Защо българинът смята, че държавата трябва да се грижи за това? Да, държавата донякъде е абдикирала, но все пак нещо дава. Но това, че самите жени не ходят е другият проблем“, убедена е проф. Чакалова.
Недоброто финансиране за тези гинекологични прегледи и заплащането на цитонамазките на патолозите, които пък са крайно недостатъчни, също може да са причина за недостатъчна профилактка. Затова проф. Чакалова горещо препоръчва при годишния профилактичен преглед при гинеколог
жените да настояват да им се вземе цитонамазка
Касата им дава това право, макар парите й да са ограничени и те не биха стигнали, ако се вземе цитонамазка на всички. Но всяка жена е длъжна да се погрижи за здравето си. Очевидно е, че ниските цени на прегледите карат гинеколозите от поликлиниките да не вземат цитонамазка, високите цени на изследването карат жените да се замислят дали да го правят за своя сметка. „За да станат предраковите състояния ракови, трябва да минат 1-2 години, затова прегледът веднъж годишно е препоръчителен, тъй като туморът се развива бавно. Ежегодните профилактични прегледи са гаранция една жена да не се разболее от РМШ“, казва специалистката. Тя цитира световноизвестния онкогинеколг Ян Бохман: „Когато една жена умре от РМШ, зад тази смърт освен рака има още някой е виновен“. Или самата жена, защото не е ходила редовно на профилактични прегледи, или е ходила на преглед там, където не й е направена цитонамазка, или някой гинеколог не си е свършил работата. „Това е един от органите в човешкото тяло, който е толкова лесно достъпен – лесен за преглед, за вземане на цитонамазка, толкова е елементарно проследяването.
Ако всичко се прави както трябва, не би трябвало ни една жена да се разболява, всички ще бъдат „хванати“ в предраково състояние“, констатира специалистката. Според нея
иновативна медицина в този вид рак няма.
Така си е, защото във филми за лекари от XIX век сме виждали как медиците се справят с това заболяване. Проф. Чакалова обяснява, че лечението в наши дни е два вида. „В началните стадии се прилага оперативно лечение. Съвсем в началото може да се направи органосъхраняваща операция – да се махне част от шийката или цялата и да се запази матката“, обяснява тя.
Така се дава възможност на жената да забременее и да роди дете. В по-напреднал стадий говорим за радикална хирургия. Обемът на операцията в цял свят е един и същи. Разбира се на някои места се извършва роботизирана операция, но това са нюанси.
Дори в първи стадия, задължително се провежда профилактично лъчетерапия. В България в почти всички специализирани лечебни заведения има най-съвременни лъчетерапевтични апарати и лъчетерапията се провежда на световно ниво. „Новото, което и в България се прави, е, че към лъчетерапиятасе добавя и химиотерапия, след като се доказа, че съчетаването на двата вида лечение дава по-добри резултати. Но нещата не са така по отношение на хирургията. Защото това е много тежка хирургия, която изисква продължителна квалификация. С годините много колеги починаха, други се пенсионираха, а младите не желаят да се занимават с онкогинекология. Това е нископлатена дейност. В момента само 2-3 са местата в страната, където се прави такава хирургия. И тях след броени години няма да ги има“, е поредната тъжна констатация на проф. Чакалова. Затова според нея е особено важно профилактиката да се доведе до такова състояние, че да се открива заболяването в предраково състоание, защото след 10 години може би няма да има кой да оперира.
„Ако няма профилактика и вече няма кой да оперира,
болните ще отидат в 3-4 стадий, което изисква лъче- и химиотерапия, което става страшно!“, казва лекарката. Тя е убедена, че не само за това заболяване, а за всеки проблем важи правилото, че когато в годините е пренебрегван и системно не е решаван, към него се добавят нови, като снежна топка, и се стига до момента, когато проблемът няма как да бъде решен.
По отношение на ваксините, проф. Чакалова е категорична, че те трябва да се правят. В момента има 2-валентни, 4-валентни, има дори 9-валентна ваксина. Но е известно, че са доказани над 200 щама на човешкия папиломен вирус и е трудно да бъдат обхванати всички от ваксина.
При нискорисков щам пак може да се развие рак, дебело подчертава лекарката. Тя обяснява, че се определени са високорискови щамове (т.е. в туморна тъкан по-често са „хванати“ тези щамове, отколкото други). Но заблуда е, че ако при дадена жена е хванат нискорисков щам, не може да й се случи нищо. „Затова, има ли доказан вирус, трябва жената да се проследи много внимателно“, предупреждава проф. Чакалова.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/