„Голяма част от пациентите не са наясно с това състояние – инфаркт на окото и затова често идват късно при специалист, каза за БНР д-р Иво Инджов – началник Отделение по очни болести в УМБАЛ „Лозенец“.
„Един човек на 100 хиляди души получава това състояние. В 2% от случаите може да се да се загуби зрението и на двете очи, вследствие на това заболяване, посочи д-р Инджов. И още:
„Инфаркт или инсулт на окото означава запушване на ствола или на някои от клоновете на централната ретинална артерия. Това е основният кръвоносен съд, който кръвоснабдява ретината, нервна структура чрез която окото ни възприема образа и оттам той достига до мозъка и ние осъзнаваме това, което виждаме. Като нервна тъкан тази структура е изключително чувствителна към кръвоснабдяването и към неговото прекъсване, съответно, поясни офталмологът.
„Инфарктът на окото е спешно състояние и затова е изключително важно още при първите симптоми пациентът да посети очен лекар.
Основният симптом е безболезнено, рязко намаление или загуба на зрението на окото, като окото изглежда съвсем нормално, няма болка, няма зачервяване, човек изведнъж забелязва, че започва да не вижда.
Високото кръвно налягане е най-честата причина за инфаркт на окото. Около 1/3 от пациентите, които се явяват с това спешно състояние имат атеросклеротична болест.
Предразполагащ фактор е наличието на диабет, състояния, които са свързани с повишена съсирваемост на кръвта, пушачи и като цяло мъжкият пол е по-засегнат. Най-рисковите групи са пациентите с тези болести, особено ако те не са контролирани. От там възниква това усложнение, изтъкна офталбологът.
По думите му, ако човек има късмета да пристигне навреме при лекар в първите часове, се извършва консултация при кардиолог и се прилага фибринолитично лечение. Целта е да се разбият тромбите, които запушват артерията, за да може да се възстанови кръвоснабдяването на ретината. В кабинета при нас в Отделение по очни болести в УМБАЛ „Лозенец“ ние прилагаме интравенозно медикаменти, които разширяват кръвоносните съдове, прилагаме също масаж на очната ябълка, поясни д-р Инджов:
„Целта е да повишим рязко налягането в окото, след което рязко да декомпенсираме това налягане, като по този начин да предизвикаме изтласкване на тробма или ембола по периферията, тоест да бъде засегната по-малко част от ретината.
Прогнозата на това състояние зависят от това дали е засегната по-малка или по-голяма част от ретината. Дали е засегната централната част на ретината – т.нар. макула или някой периферен клон.
Можем да приложим и капки, които да намалят вътреочното налягане, като целта отново е да се предизвика „избутване“ на ембола, за да бъде засегната по-малка част от ретината. Може да се приложи и хипервентилация на пациента, разказа д-р Инджов.
Той изтъкна, че при частично запушване може да има успешно лечение чрез тромболиза, ако пациентът пристигне навреме. Ако е пълно запушването трябва да се приложи лечението в рамките от един до четири часа, тогава може да има ефект.
„Но има едни 15 % от хората, които са късметлии, защото имат анатомична особеност в кръвоснабдяването на ретината – т.нар. цилиоретинната артерия.
Тази артерия води началото си не от офталмичната артерия, която върви по хода на зрителния нерв, а от хороидеята. В такива случа при запушване на централната ретинална артерия, тази малка цилиоретинната артерия все още кръвоснабдява макулната област, която ни дава най-ясното зрение и в такъв случай може да има запазване на централното зрение.
До пълно ослепяване на окото може да достигне заради състояние, ако пациентът потърси специалист след седмици или месеци, заяви д-р Иво Инджов.
Д-р Иво Инджов завършва Медицински университет – София през 2016г. Още като студент проявява интерес към офталмологията и започва да работи като доброволец в Очно отделение на УМБАЛ Аджъбадем Сити клиник – Токуда, където по-късно специализира. Взема специалност през 2020г, след което след спечелен конкурс започва работа като лекар и асистент към Медицински университет – София към базата на Очна клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Специализира хирургия на преден и заден очен сегмент в Университетска болница Антверпен, Белгия. Редовно участва в научни конгреси и конференции. Член на European Society Of Cataract & Refractive Surgeons, Българско Дружество по Офталмология, European Society of Ophthalmology и др. Професионалните му интереси са насочени към оперативно лечение на катаракта, глаукома, както и възпалителни и съдови заболявания на ретината.