„Ако в документите има пъхнати небрежно едни 500 лв., те започват да говорят много повече отколкото документите“
„Не е необходимо във всяка болница да има по една ТЕЛК, а в университетските – да има по две. Просто всяка комисия би могло да се свиква, когато се съберат определен брой заявления за ТЕЛК решения„.
Това е мнението на Нина Жишева, председател на УС на Центъра за независим живот.
„Няма нищо лошо в това – всеки извънреден труд да се заплаща. Защо да не заплащат на лекарите 5-6-7-8 часа за един ден в седмицата, да участват в ТЕЛК-комисия?“, попита тя в интервю за БНР.
По думите ѝ ТЕЛК-ът всъщност е „една хартия, която дава хиляда неща, от които аз може би нямам нужда“. Жишева отбеляза, че нейното решение ѝ дава право на неща, от които няма нужда, но не ѝ дава право да получи такива, от които се нуждае:
„Не пише, че имам право и нужда от количка. ТЕЛК решението не ми дава електрическа количка. Аз съм на 67 години, моите ръце вече са изразходени, но не са засегнати от заболяването ми. В ТЕЛК решението ми не пише, че моите ръце трябва да бъдат щадени. Аз изпитвам огромна трудност вече да водя ринговата си количка, но ТЕЛК-ът не ми позволява да си купя електрическа количка. Нищо не мога да направя. Мога да го обжалвам, мога да подам документи за ново решение на ТЕЛК, в което вече да пише, че имам право да ползвам инвалидна количка и ще имам право да взимам. Сега на всяко взимане на инвалидна количка, аз трябва да ходя на допълнително свикана ЛКК, за да пише, че Нина Жишева не се лигави“.
Според нея освидетелстването на хората по документи крие големи опасности:
„Ако в документите има пъхнати небрежно едни 500 лв., те започват да говорят много повече отколкото документите„.
По думите ѝ фалшиви ТЕЛК-решения няма. Но:
„Има една гнила система, която допуска през едни малки вратички да се промъкват диагнози, които не могат да бъдат установени„.
Тя смята, че по този начин се увеличава възможността за корупционни практики.
„Хората с увреждания в България имат нужда единствено от максимална подкрепа, да вършат и малкото, което могат, и оттам нататък да бъдем оставени да живеем живота си така, както намерим за добре„, коментира Нина Жишева и добави категорично:
„Ние сме хора както всички останали. /…/ Ако аз имам образование, нека си работя с образованието. Ако аз имам таланти, нека да го правя. Всичко можем, стига да искаме“.