НЗОК да се върне към обществения си характер и да има по-малко политика в здравеопазването е изводът, около който се обединиха депутатите, експертите и председателите на съсловните организации по време на участието си в кръглата маса по повод 25-годишнината от създаването на Здравната каса.
„Кога реформата в здравеопазването ще бъде приключена не зависи от представителите на законодателната власт, тъй като тя регулира съществуващи отношения без да ги създава. И д-р Семерджиев, и д-р Тодорова казаха, че НЗОК е създадена като обществена институция. Това, което виждаме напоследък обаче е размиването на нейния обществен характер. Дошло е времето за по-малко държава и повече обществено присъствие в Здравната каса. Недопустимо е политиките й да се пишат в МФ. Касата трябва да се саморегулира и да регулира качеството на медицинските услуги, а не да защитава фискални резултати.
НЗОК продължава да е длъжник на пациентите и ние трябва да представим модел за намаляване на доплащанията. Няма да подкрепим обаче „реформата“ за намаляване на броя на РЗОК от 28 на 6, защото това ще бъде в ущърб на българските пациенти.
Проф. Ангелов каза, че според него е недопустимо Надзорният съвет на НЗОК заедно с договорните партньори да договарят трудови възнаграждения вместо качество на медицинските услуги. Всички инициативи, които смятате, че могат да бъдат направени, сме готови да обсъдим с цел ликвидиране на аномалиите в системата, настъпили поради различни причини, допълни той.
Модераторът на кръглата маса доц. Антон Тонев заяви, че се присъединява към изявлението на проф. Ангелов по отношение на необходимостта да се върне доверието в Здравната каса чрез намаляване на доплащането от пациентите и на политическото влияние в Касата.
Зам.-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски подчерта, че над 400 пъти са се увеличили средствата на НЗОК за последните 25 години, което със сигурност е довело до позитиви за здравето на българите, но те не се усещат. По думите му причините за това са от една страна акцентът върху болничната помощ и лекарствената политика за сметка на доболничната помощ и превенцията на здравето и липсата на работеща информационна система. „Системата не е завършена докрай, защото не е синхронизиран НЗИС с данните от Касата и данните от МЗ. Това трябва да се финализира, за да не се лови риба в мътна вода“, каза той.
По думите му за дигитализацията и контрола е необходимо да се намери начин повече граждани да имат достъп до здравното си досие през различни механизми за достъп.
Депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев заяви, че трябва ясно да се отбележат правата и задълженията на всички страни в здравеопазването. „Право на политиците е да имат различна гледна точка по различни проблеми, задължението им е да чуват гледната точка на отсрещната страна. Право на държавата е да има устойчива регулаторна рамка на управление, а нейно задължение е да изгради доверие и работеща система. Право на договорните партньори е да имат достойно заплащане на труда си и добра и устойчива работна среда, а задължения са им качеството и безопасността на здравните грижи. Право на НЗОК е приоритизирането на социално значимите състояния, а задължението й е да осигури достъп на пациентите и разходването на публичните средства. Пациентите също имат права и задължения. Те имат право на достъпно и качествено здравеопазване, а задължението им е заплащането на здравноосигурителните вноски. А на всички нас като хора право ни е да имаме дълъг и достоен живот, а задължение – да създаваме максимална стойност, за да може системата да работи“, каза той. Д-р Симидчиев добави, че Здравната каса се занимава единствено с лечение, а МЗ е това, което отговаря за превенцията и профилактиката на здравето.
Доц. Тонев обаче припомни, че около 500 млн. лв. от бюджета на НЗОК тази година е определен за здрави хора под формата на профилактика.
Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров проблемът на НЗОК е в политическите и финансови процеси, приложени в годините. „Не трябва да загърбваме постигнатото, не трябва да предлагаме закриване на НЗОК и връщане на държавния модел на финансиране. Просто трябва да си поправим грешките“, каза той.
„НЗОК е зачената да бъде партньор и тя трябва да остане такъв. Вероятно е по-добре и да се върне към обществения си характер, а не да бъде управлявана политически. Един от основните проблеми на Касата обаче е, че се съсредоточи върху контрол върху документацията, но не и върху реалните процеси. Липсва анализ на данните, а има само констатации. Доплащане ще има винаги, когато има заплащане на извършена дейност. А заплащаме извършена дейност, защото има аналогов контрол. За да няма доплащане, трябва да има дигитален контрол. Трябва да ангажираме пациента с информация. Това нещо става много добре при банковите институции“, каза още д-р Маджаров.
Той беше категоричен, че плащането за дейност трябва да бъде обвързано с качеството.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков направи ретроспекция на последните 25 години и посочи, че Унгария е сбъркала в решението си да заличи монопола на здравната си каса. „Само с разум и умни хора се постигат нещата“, каза още той и призова за дофинансиране на денталната помощ с бюджета за следващата година.
Най-обективен и точен би бил предварителният контрол или контролът в реално време, а не последващият, заяви председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов. Той обърна внимание и на достъпа до лекарства, като каза, че НЗОК може да осигури само част от него, тъй като медикаментът трябва да е регистриран в страната, да е наличен в аптеките, да е на достъпна за пациента цена и отпускането му да става от магистър-фармацевт.
В кръглата маса взе участие и бившия здравен министър и дългогодишен председател на Надзорния съвет на НЗОК Кирил Ананиев. Той заяви, че създаването на НЗОК е било процес, пълен с редица предизвикателства. „Създаваше се нещо съвсем различно в сравнение с това, което функционираше до 1999 г. Убеден съм, че предприехме крачки в правилната посока за финансирането на здравеопазването и съм сигурен, че Касата ще бъде основен стълб за подобряване на достъпа и качеството на здравеопазването. Финансирането на здравеопазването трябва да е стабилно и ефективно, да има правилно разпределение и ефективно разходване на средствата, трябва да има и създаване на условия за повишаване на качеството и на достъпа до здравеопазване, устойчивост на здравната инфраструктура в страната, кадрова политика, политика за изграждане на е-здравеопазване, предварителен контрол, който да следи осъществяването и крайния резултат от дейността на медиците, както и удовлетвореността на пациентите“, каза той.
В заключение управителят на Здравната каса Станимир Михайлов подчерта важността да бъдат чути различни становища, които да помогнат в търсенето на пътищата напред. „Ключовата дума е „заедно“ и ако може да има по-малко политика в здравеопазването, това ще ни помогне да намерим заедно верния път, за да можем да решим поне някои от съществуващите проблеми“, добави той. Михайлов пое ангажимент НЗОК да отправи послания към обществото и политиците, за да се чуе и експертното мнение на Здравната каса.