Деменцията е състояние, при което мисловните способности трайно и прогресивно започват да намаляват. Причините могат да бъдат различни. Това коментира пред БНР невропсихологът от Александровска болница д-р Иво Попиванов, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет.
По думите му, болестта на Алцхаймер е само един от вариантите на деменцията, като има различни видове деменции. Първите признаци са свързани с отслабване на паметта за близки събития и текущи неща, със способността за планиране и превключване от една дейност към друга. При по-нетипични и редки случаи на деменция симптомите са свързани с промяна на поведението – човек може да стане по-импулсивен или обратното – апатичен и депресивен. Има и деменции, при които прогресивно се нарушават езиковите способности и речта обеднява, обясни специалистът.
Поради тази пъстра картина при грижата за човек с деменция е нужен индивидуален подход, изтъкна невропсихологът.
Част от стигмата е, че човек над 60-65 години е нормално да позабравя и да е по-бавен. Има процеси, свързани с нормалното стареене, но деменцията е спад, който се отклонява от него, подчерта д-р Иво Попиванов.
Сред първите признаци, които загатват за деменция, може да бъдат търсенето на думи и забравяне на различни неща. Близките могат да забележат, че човекът може вече да няма толкова добра преценка за ситуациите и как да се справи с даден проблем. Когато човек вече много трудно започва да учи нови неща, това също е маркер за възможен конгитивен спад, посочи той.
„Проблемите отначало са много дискретни, много леки“, отбеляза д-р Попиванов.
Медикаментозната терапия е само една част от въздействието, което може да се предприеме, уточни специалистът. По думите му тази терапия поддържа мозъчната функция и отлага прогресията на заболяването, но това не е достатъчно.
„Социалните контакти, стимулирането на мозъка с различни дейности и задачи, ангажирането на един човек е нещо, с което мозъкът се поддържа. Физическа активност – това е изключително важно, тези хора да се движат. В социалното кафене може да се включи реминисцентна терапия – разказване на спомени. Това доказано има много добър успокоителен и валидизиращ ефект. Това е нещо много полезно“, коментира невропсихологът.
Всяко заболяване в семейството се отразява на цялата семейна система. Има проучвания в целия свят, включително в България, които показват, че грижещите се за човек с деменция също страдат, подчерта той. „Страда тяхната самооценка, стават по-депресивни, затварят се, губят социални контакти. Понякога започват и телесно да страдат, отключват се заболявания, те са подложени на много силен стрес. Ако човек е сам, това бреме, тази тежест е много по-силна, отколкото може да се разпредели“, отбеляза специалистът.
В тежките фази на заболяването човек е напълно зависим и грижещият се няма възможност за отделяне и разсейване. По света се предлага услуга за временен престой на човек с деменция в специализиран дом, за да може грижещият се за него да почива, посочи още д-р Иво Попиванов.
Той информира още, че у нас не се отчита ръст на деменциите. По думите му в европейски мащаб са засегнати 7% от възрастното население над 65-годишна възраст.