Възможно ли е? – попитахме акад. Владимир Овчаров, автор на книга с послания за дълголетие и достойни старини. С опитния преподавател по анатомия говорихме за начина ни на живот и вредните навици, които ни състаряват, за състояния като самота, отчуждение, раздразнителност.
Основна тема бе и изкуственият интелект (ИИ), ползите и рисковете от неговото приложение в медицината. Разбира се, още е рано за категорични прогнози, но очакванията, свързани с прилагането ИИ са оптимистични: да подпомага двигателната активност на инвалидизирани хора, да възвръща зрението, слуха, речовите, сетивните и сензитивни функции. Проблемите и страховете от ИИ и неговата универсална приложимост, също не са малко: ще запази ли човекът своя контрол и водеща роля, ще има ли изкуственият интелект морал, ще спазва ли някакви етични норми? Въпроси без отговор, все още.
В хода на поредния брой „За здравето“ не успяхме да включим в дискусията акад. Лъчезар Трайков, който в статия дава своята прогноза: „Дали изкуственият интелект ще има морал и етика зависи от самите нас“ – твърди неврологът и доскорошен ректор на МУ, София.
Към дебатите в студиото обаче се присъедини проф. Димитър Петков – изпълнителен директор на болница „Света Екатерина“. Известният кардиохирург също изрази своите очаквания от прилагането на ИИ, но имаше и няколко други повода за разговор с него.
Първият от тях – лицензираната хеликоптерна площадка на покрива на болницата, на която през седмицата кацна машина на словашкия HEMS, за да докара пострадал скиор от Банско. Вторият повод бе да проследим състоянието на двамата пациенти с трансплантирано и с изкуствено сърце. За радост те се подобряват, като единият от тях вече е изписан, а на другия предстои прибирането у дома в най-скоро време. Впрочем проф. Димитър Петков ще бъде наш гост в изданието на 17 февруари 2024 г.
А във финалните щрихи на здравното предаване академик Овчаров отправи своите съвети към по-възрастната аудитория за здравословен начин на живот, за двигателна и умствена активност, за упражняване на достъпен спорт и най-вече – за постоянно общуване и позитивни нагласи.