Лицево-челюстният хирург д-р Радослав Славчев отделя време от натовареното си ежедневие, за да говори в предаването „Terra култура“ за красотата и здравето на лицето и философското измерение на лицевата хирургия.
Д-р Славчев започва разговора с неопровержима истина – лицето идентифицира личността пред света. За специалиста то представлява „сложен ансамбъл от структури“ и неговите компоненти – очи, нос, уста – не бива да бъдат разглеждани и осмисляни поотделно. Д-р Славчев прави сравнение с оркестър, в който всички инструменти създават хармония. Но какво става, ако един засвири фалшиво?
Според хирурга лицето не бива да подлежи на постоянна и своеволна промяна. Самата лицево-челюстна хирургия той разделя на две части. Естетичната хирургия е споделена отговорност между лекар и пациент. Д-р Славчев набляга на това, че смислен и истински резултат има само когато пациентът е наясно какво точно иска.
Вторият тип лицево-челюстна хирургия е реконструктивната. Нея хирургът определя като по-трудна и творчески предизвикателна. Тя е необходима в случаите, в които болест, аномалия, операция или друга причина пречи на човек да заеме равностойна позиция в обществото.
Д-р Славчев, който е специализирал в Париж, споделя за шанса да има добри учители – хора, които разсъждават като лекари и психолози, а не се влияят от модни тенденции. Солидната подготовка в България му отваря врати в Париж, където придобива философския поглед към лицево-челюстната хирургия. Във френската столица се научава да казва „не“ – нещо много важно, според д-р Славчев.
Той още веднъж си служи с музикален пример, говорейки за импровизацията в своята област. Също както в джаза, нужни са опит и знания, за да импровизираш в полето на лицево-челюстната хирургия.
У нас има достъп до качествена помощ, според д-р Славчев. Това, което всички пациенти трябва да знаят, е кое, къде и защо се прави, да диференцират местата и услугите.
За професионалните успехи хирургът казва: „Това, което се вижда в очите на пациент, при който са направени подобни неща и те са в добрата посока – погледът на този човек не може да бъде измерен с финансови средства.“
Д-р Славчев практикува вярването, че „ако един проблем не може да се реши философски, няма как да бъде решен в частност“.
Хирургът заявява уверено: „Българките са много красиви.“ Проблемът, който вижда, е в това как днес се приема красотата и какво се прави с нея. „В последно време виждам, че големият стремеж не е към красотата, а към нещо друго“, казва той с доза съжаление.
На финала на разговора гостът призовава слушателите, когато гледат в огледалото, да виждат душата си. „Ако душата е добре, ние сме добре и изглеждаме добре“, завършва д-р Славчев.