Пътят на здравните системи е към дигитализация, но те все още не могат да наваксат и да се адаптират към промените, които ни заобикалят в ежедневието. Това посочи в презентацията си генералният мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов по време на Х-та годишна здравна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.
По думите му, основните предизвикателства пред здравните ни системи са няколко. „Чисто икономически те са пряко зависими от икономическото развитие на държавите. През последните години имаме осезаемо забавяне и усложнена геополитическа обстановка. Очакванията за следващата година също са за забавяне на икономическия ръст. От друга страна, ако погледнем демографската ситуация – под огромен натиск сме – не само развитите държави в Европа, но и като цяло. Има изчисления, че до 2050 г. групите от населението, които са над 60 и над 80-годишни ще се удвоят и утроят“, коментира Чичов и отбеляза, че тази част от населението е предизвикателство за социалните и здравните системи.
Проблем за здравните системи е също така липсата на достатъчно добре развита доболнична помощ, както и застаряването на лекарите: има изчисления, че до 2024 г. един от всеки трима медицински и здравни специалисти влиза в пенсионна и неактивна възраст.
„От друга страна, пациентите еволюират, все по-голяма част от тях са дигитално активни, имат достъп до всякакъв вид надеждна и не толкова надеждна медицинска информация, също и готовност и желание да получават голяма част от здравните услуги по нетрадиционни модели и начини, включително и в онлайн пространството, и като че ли здравните ни системи все още наваксват и не могат да се адаптират спрямо промените, които ни заобикалят в ежедневието и са чисто демографски продиктувани, и до голяма степен все още се гледа на пациента по-скоро като реактивен участник в здравния процес и не се въвлича достатъчно проактивно в него. Това е път, който трябва да извървим, но ще отнеме доста дълго време“, констатира Лука Чичов.
Той се спря и на дигиталните технологии, които по думите му позволяват много по-бърз напредък, но има различни причини, поради които те не могат да навлязат достатъчно бързо и да допринесат за максимална добавена стойност както за медицинските специалисти, така и за и пациентите.
„Очакванията са пазарът за дигитално здравеопазване да достигне стойности от над 640 млрд. долара за 2026 г. За сравнение, началните инвестиции в такъв тип решения през 2010 г. са на стойности около 30 млн. долара, за самата 2020 г. те са се увеличили до 24 млрд. долара. Има стотици, хиляди решения, мобилни апликации, устройства, биометрични сензори, телемедицина и т.н., но до голяма степен те се сблъскват с препятствия за своето по-широко разпространение“, каза още специалистът.
По думите му също така се върви към отдалечаване от класическия модел на предоставяне на болнични грижи, изцяло фокусирани върху болничните заведения. „Масово анализите, включително и на СБ, показват, че особено Източна Европа, в това число и България, сме изцяло доминирани от болничния сегмент и предоставянето на здравни услуги в него, но ако погледнем демографските предизвикателства, е неизбежно вървенето към по-устойчив модел, където част от този тип услуги се приближават ако не към самите домове на пациентите, то извън болниците, за да освободят ресурс на болниците, които няма да могат да превъзмогнат наплива, който чисто демографски се очаква в бъдеще“, обясни Лука Чичов, като уточни, че процесът е дълъг и се очаква да отнеме десетилетия.
Експертът открои и няколко ключови приоритета за здравните системи: да се премине към взимането на решения, базирани на реална информация; да се върви с ускорени темпове по пътя на дигитализацията; да се постави по-голям фокус върху превенция и скрининг, както и върху ефективното разходване и ефективното усвояване на средства.
Източник: zdrave.net