Ако обаче имаме ниско кръвно налягане на фона на съпътстващо сърдечно заболяване, израз на сърдечна недостатъчност, вече е проблем, който трябва да се лекува“, каза за „Нощен Хоризонт“ д-р Елена Богушева, кардиолог и управител на медицински център „ИСУЛ“ ООД. Центърът работи със Здравната каса.
„Високото кръвно налягане все по-рано и по-често се диагностицира. Това е вследствие на средата, храненето, токсините около нас, заседналият начин на живот – това са основните фактори за високо кръвно налягане.
Въпреки различните редакции, най-общо през годините се приема, че най-високата горна граница на нормалното кръвно налягане е 140, а долна граница – 90. 120 на 80 е желателната и прицелната, и оптималната. Това зависи от съпътстващите заболявания.
Ако пациентът е с диабет, с преживян инфаркт, с хронично-бъбречно заболяване, целта ни е да бъде не повече от 130 горна граница.
С възрастта тези стойности се променят, след 70 години се допускат по-високи стойности на кръвното налягане. Може да бъде и 150 горна граница и това не се счита за патология.
При високото кръвно налягане има фамилна обремененост, особено при тежките и ранни форми. Но до края на живота си 95 на сто от хората стават хипертоници, изтъкна още д-р Богушева.
По думите й през преходните сезони може да се направи преосмисляне на терапията и промени в нея.
При резки температурни промени кръвното налягане също може да варира – високите температури „смъкват“ кръвното, но всеки пациент би трябвало да знае, че в такива горещи дни трябва да пие вода, да следи по-често кръвното си налягане, особено, ако дозировката на лекарствата е понижена.
При здрави хора един организъм има нужда от 30 милилитра на кг тегло течности. Това е при нормална температура. При всички останали фактори – жега и тежка физическа натовареност, течностите трябва да се увеличават, най-малко половин – един литър отгоре над препоръчаните да се пие.
„Масово обаче и пациентите, и хората изобщо не пият вода, което е изключително порочна практика, а това е много лесно и така да имаш равновесие на кръвното си, появи д-р Богушева.
Тя предупреди й, че едновременно с това, хората у нас приемат и много сол над необходимото дневно количество. Не трябва да се консумират колбаси, преработени меса, те са отрова за организма, допълни още кардиологът.
„За хипертонична криза говорим при рязко покачване на кръвното значително над обичайното за човека. Нормализирането не трябва да става също рязко, а постепенно до обичайното. Защото това е много рисково особено за мозъчната дейност, изтъкна още д-р Богушева.
Тя предупреди хората да внимават как в домашни условия и без да са специалисти се опитват да понижат повишено кръвно налягане, защото това е добре да стане след лекарско предписание.
Д-р Елена Богушева: 1977 г- завършила Бургаската Английска гимназия;1983 г- завършила Медицина във ВМИ-Варна;1987 г- завършила Клинична ординатора по Вътрешни болести в МА-София;1987 г. -2020 г. -асистент в Кардиологична клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“-София. От 2000 г. досега е кардиолог и управител в Медицински център „ИСУЛ“ .
Източник: БНР