Случаят с фалшивите хоспитализации е симптом за това какво би могло да се случва в системата и че е необходим непрекъснат контрол както от страна на здравноосигурените лица, така и от страна на институциите и на съсловните организации. Това каза пред bTV зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов по повод разследването на медията, което показа, че по документи две деца са лекувани в пловдивска болница 12 пъти за една година.
„Трябва да разширим възможността за контролиране на разходването на средствата на здравноосигурителния фонд, за да могат те да се използват рационално, ефективно и да стигнат“, допълни още проф. Гетов.
В конкретния случай на Невена Дънешка едното от й децата иска да отиде на училищна екскурзия, за което е необходима е медицинска бележка, че е здраво. Оказва се обаче, че според системата детето в този момент се лекува в пловдивската болница „Сентрал онко хоспитал“. Майката проверява електронното здравно досие на дъщеря си и с изненада открива, че от 2022 г. досега детето е лекувано осем пъти – седем от бронхопневмония и един път с алергия. Майката проверява и досието на сина си – и той се оказва лекуван четири пъти в същата болница за същия период със същите диагнози, отново без родителят да подозира. В тези периоди детето е посещавало детска градина.
Дънешка предполага, че болницата разполага с личните данни на семейството ѝ, тъй като преди години наистина са лекувани там. Адвокатът на семейството казва, че за да се стигне до тук, някой е съставил документи с невярно съдържание и е подписал родителя. Майката подава жалба в НЗОК, а оттам започват проверка.
От отговора на Касата става ясно, че за 12-те хоспитализации на децата са платили около 15 000 лева на болницата. Лечебното заведение отказва коментар, преди да е приключила проверката. Ако се докаже, че болницата е взела пари за лечение, което не е извършила, НЗОК ще прекрати договора с нея, но само за конкретната дейност.
Държавата продължава да развива и надгражда, и разширява функционалностите на Националната здравноинформационна система. Това е единствения път, в който засегнати лица могат да бъдат въвлечени в процеса на контрол на Здравната каса. Продължаваме с инвестицията в Националната здравноинформационна система, има планувани средства, надявам се другата седмица те вече да бъдат факт и да разширяваме функционалностите и това е приоритет както на ръководството на Министерството, така и на правителството.
Според проф. Гетов трябва да се изработи алгоритъм и задаване на точни критерии, при които такива случаи на многобройни хоспитализации поне да се проверяват. „Т.е. да излизат на повърхността, защото очевидно е, че хоспитализациите в България са твърде големи в сравнение с броя на здравноосигурените лица и би могло да се въведе някакъв контролен механизъм в електронната система на касата, така че те да излизат на повърхността, но всичко е обект на преговори“, каза той.
Темата коментираха и членът на Надзорния съвет на НЗОК д-р Иван Кокалов и д-р Димитър Петров, бивш подуправител на НЗОК.
„Това щеше да остане скрито, ако майката не беше направила проверката, защото проверките от НЗОК са документални. В случая майката е влязла в досиетата и е видяла, че има злоупотреба с данни. Това е начинът, по който може да се упражнява контрол, за да не се крадат от НЗОК пари. Затова моят апел към гражданите е, че те са най-добрият контрол и трябва да следят здравното с досие“, каза д-р Кокалов.
По думите му тези злоупотреби не са само от болници, а и в извънболничната помощ. „Отдавна казваме, че този начин на финансиране всъщност корумпира, защото след като се плаща по пътеки и след като всъщност парите влизат по този начин има най-различни корупционни методи, по които се източват парите от Касата. Пациентът е този, който контролира. НЗОК не може да сложи контрольор във всяка болница или до всеки доктор. Според мен наказанията също са възпитаващи. За мен това е криминално престъпление“, каза още д-р Кокалов.
„За мен има два проблема. Майката е влязла в персоналната информационна система на НЗОК, което е хубаво. Там достъпът не е толкова лесен – трябва да се извади код или електронен подпис. Там има данни за хоспитализациите. В прехвалената Национална информационна система, която е прави, ако влезете в електронното приложение, там няма данни за хоспитализации. Вторият проблем е да се сигнализира за такива рискови изпълнители“, каза д-р Димитър Петров.
От своя страна д-р Кокалов подчерта, че има 5-годишен договор с Информационно обслужване и всички проблеми ще бъдат решение, но това не може да стане с магическа пръчка.
Източник: zdrave.net