Доплащането в България е около 50 % от разходите за здравеопазване. Това обясни пред БНР Иван Тодоров, заместник-председател на Българската болнична асоциация.
„То е за квази услуги, като избор на екип, или пък става под масата – чрез кешови плащания“
Най-доброто доброто доплащане е солидарното допълнително здравно осигуряване, посочи Иван Тодоров.
„През последните години се увеличава тенденцията работодателите да инвестират в здравето на служителите си. Преди 10 години едва 10% от тях правеха допълнително здравно застраховане. Сега са около 40-45 %. В големите градове достига до 90 %“
Тодоров напомни, че с края на ковид кризата дойде и сериозната икономическа криза.
„Имаше сериозно нарастване на цените на медикаментите, на консумативите и оборудването в медицината. Увеличи се и цената на труда на медицинските специалисти. Това доведе до инфлация и в медицинската сфера. Въпреки желанието на управляващите с определени проценти да се покачва финансирането в здравния сектор, то все още е неадекватно. Има и недостатъчен контрол, наблюдават се също злоупотреби в определени лечебни заведения“.
Здравно-осигурителният модел е функция на политическата воля за промени в здравната сфера, заяви той.
„Няма политическа воля, за да се предприемат някои болезнени мерки, които в дългосрочен план биха довели до добър резултат. Има нужда от политически консенсус, за може поне финансите на държавата и на здравното осигуряване да бъдат внесени в някакъв ред. Тази липса на диалогичност оказва влияние във всички сектори, свързани с публично финансиране“.
Иван Тодорв открои и проблема с изоставането на периферията на България по отношение на достъпа до медицински грижи и на адекватни работодателски тактики.
„Там липсва държавна политика. Първичната медицинска грижа, особено в малките населени места, е изключително слаба. Профилактиката почти отсъства“.
Много е тежка кризата за кадри в здравеопазването, отчете още той.
„Все още на ниво лекари се държим, но на ниво акушерки и медицински сестри кризата вече ни е заляла“.
Източник: БНР