У нас липсва на закон и регулация за дейностите на психоаналитиците и психотерапевтите в България. Това стана ясно на кръгла маса по проблемите на регулацията на професията на клиничните психолози и психотерапевти, проведена в рамките на форума „Дни на психоанализата в болница”, съобщават от болница „Надежда“.
Дискусията е организирана от Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури.
Кръглата маса потвърди постигнати резултати в отделни сфери на професията, плод на дългогодишни усилия на различни групи от специалисти и достигна до идеята за създаване на работна група за придвижване на този критично важен за психологичната практика в България въпрос, коментира д-р Велислава Донкина, председател на Асоциацията на психолозите и психотерапевти, работещи в медицински структури, която е организатор на кръглата маса.
“Крайно нужен ни е диалог, в който да си напомним каква е общата ни кауза – пациентите – и че тя стои над интересите и различията ни.
Пред общността на психолозите и психотерапевтите в България стоят множество въпроси – липсата на закон и ефективна регулация, липсата на официални нормативни стандарти и общи стандарти за добра практика, както и множество други въпроси, които касаят доброто име на тези две професии, развитието на усилията на работещите специалисти, удовлетворението от нея, както и наследството, което се оставя за колегите, които тепърва навлизат в нея.
Частен случай на този сериозен казус е регулацията на клиничните или медицински психолози в болнични структури и медицински центрове. Тъй като няма единна регулация, няма яснота какви са изискванията към такива специалисти, това води до множество примери на недобра професионална практика, реално без възможност за санкция или корекция.
В същото време, докато няма такава регулация, няма как да се създаде възможност здравната каса да помага на болниците за развитието на психологичната грижа и те сами търсят начин да осигурят такава, нещо повече – задължени са да го правят. Така често виждаме случаи, в които се ощетяват специалистите, и пациентите – налагайки се те да поемат такава консултация.
От тази липса на яснота произлизат и други порочни практики като стартирането например на проект с външно финансиране, чиито средства “изчезват” – както наскоро се случи в една голяма столична болница, или изчезването на специалистите, след като проектът приключи – т.е. работа на парче, без възможност да се гарантира нейната консистентност“, посочва още д-р Донкина. Иоще:
„В момента действащата регулация идва от съсловните организации – Българска асоциация по психотерапия, Дружество на психолозите, отделните психотерапевтични институти. Те са членове на европейските и световни такива и съответно техните изисквания към практикуващите и членуващи в тях специалисти са съобразени с европейските и световни стандарти. Но те на практика регулират единствено техните членове. Т.е. ако един човек реши да се нарича психотерапевт и не членува в никоя професионална организация, никой не може да гарантира нивото или наличието на неговия професионален ценз, както и никой не може реално да го санкционира.
Специално по отношение на консултирането в болница – там отсъстват каквито и да е стандарти, освен тези, които самите работещи специалисти обединяват усилия да създават, но те все още нямат официален статут. Т.е. могат да бъдат спазвани само при добра воля.
Консултирането на хоспитализирани пациенти е много специфичен аспект на нашата практика. За да можем да бъдем ефективни и наистина полезни, е необходима съответна специализация. По отношение на негативите, за които ме питате, ще Ви отговоря така – не оставяте живота си в ръцете на когото и да е. Същото би трябвало да важи и за психиката и емоциите Ви. Ако няма специалист, който е компетентен и обучен – реално ние това проверяваме чрез стандартите и гарантираме наличието на минимално необходимото, е по-добре да няма никого. Тогава хората ще имат идея, че сами трябва да потърсят някъде другаде помощ и това е по-малко опасно, отколкото да се работи съмнително или да наричаме консултиране или психотерапия неща, които не са.
За жалост в България и по-специално в сферата на психологичната и психиатрична грижа това е само един от проблемите“, коментира още след кръглата маса д-р Донкина.