Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, ноември 25, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Защо сърдечно-съдовите заболявания са убиец номер едно в Европа?
  • Последвайте ни:!

Защо сърдечно-съдовите заболявания са убиец номер едно в Европа? 

проф. д-р Асен Гудев

Световният ден на сърцето се отбелязва повече от две десетилетия на 29 септември

Българското кардиологично дружество е домакин на XVII Национален конгрес по Кардиология, който ще проведе от 29 септември до 2 октомври 2022 г. в к.к. „Албена“. Това е едно от най-големите научни събития в България, не само в областта на медицината. В рамките на официалното откриване на конгреса ще се предава на живо светлинният път на сърцето, тръгващ от София, преминаващ през Пловдив и достигащ до брега на Черно море. Той ще прекоси България, за да напомни на всички хора в България да „Използват сърцето си“ и ще достигне до плажа на Албена, където студентите по медицина ще се присъединят към призива с визуализация на „Живото сърце“, образувано от хора.

„Напредъкът на медицинската наука е много голям и в частност кардиологията е на ръба на революция в областта на дигиталните технологии, в образната диагностика, изкуствения интелект. Имаме нужда да сверим нашия часовник, да обменим мнения. Задачата на Българското кардиологично дружество е да създаде една екосистема, в която да има точно такъв дух на новаторство и размяна на мнения. Всичко това е насочено за по-добра грижа за нашите пациенти“, посочва проф. д-р Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.

Един от акцентите в конгресната програма ще бъде отражението на Covid-19 пандемията върху кардиологичната практика и кардиологичното здраве, както и предизвикателствата, пред които бе изправена кардиологичната общност. Ще бъдат представени и новите препоръки за превенция на важни социално значими заболявания в кардиологията. „Образната диагностика прави невероятен скок, навлизането на компютърната томография, магнитния резонанс в диагностиката на кардиологичните заболявания ще променят много нашата практика“, твърди професорът.

Между медицинската наука и медицинската практика в цял свят има едно разминаване – колкото по-малко е това разминаване, толкова по-добри са резултатите.

Според него здравната реформа в България продължава да е неслучваща се, несбъдната и неясна. Проблемът е, че липсва подкрепата на институциите.

Един от големите проблеми в България е преждевременната смъртност от сърдечни-съдови заболявания, особено тази преди 65-годишна възраст. Губят се хора в работоспособно възраст. Сърдечните заболявания водят често и  до инвалидизация, която пряко оказва влияние на пазара на труда.

„Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Статистиката сочи, че 8 от 10 инфаркта и 9 от 10 инсулта, могат да бъдат предотвратени“, допълва кардиологът.

Един от уроците, които научихме от пандемията, е че недоверието на българското общество към ваксинацията, въобще към официалната медицина доведе до много нисък процент на ваксинирани. „Ползите от една ваксинация против Covid-19 са много повече от колкото евентуалните рискове. Особено за пациентите, прекарали инфаркт, със сърдечна недостатъчност или генетична анамнеза за тези заболявания една инфекция, може да причини много тежко страдание с фатален изход“, коментира проф. Гудев.

Едно от големите поражения и изпитания, които нанесе Covid-19, беше синдромът на Бърнаут, припомня проф. Гудев. Това е един вид деперсонализация особено при лекарите, защото те не могат да работят с колегите си и да общуват добре с пациентите. Усещат липсата на лични постижения, имат ниско самочувствие, не вярват в себе си, не са удовлетворени от работата си.

Източник: БНР

Добавете коментар