Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, септември 23, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Йоанна Маринова: Вярвам в живота, който оставя следа и късче доброта след себе си
  • Последвайте ни:!

Д-р Йоанна Маринова: Вярвам в живота, който оставя следа и късче доброта след себе си 

Д-р Йоанна Маринова

Лейтенант д-р Йоанна Маринова е част от екипа на Клиника „Психиатрия и военна психология” на Военномедицинска академия (ВМА).

Завършва медицина в Медицински университет-София през 2019 г. Оттогава заема длъжността „лекар-специализант“ и е част от лекарите под пагон в столичната военна болница.

Има интереси в областта на острите психози, афективните разстройства и транскраниалната магнитна стимулация.

През лятото на 2021 г. заминава и на първата си задгранична мисия в Мали, като повежда първия изцяло дамски екип. В продължение на 4 месеца тя е българският национален командир в столицата Бамако, където се грижат на здравето на членовете на мисията там. А след завръщането им на родна земя са отличени от министъра на отбраната за отлично изпълнените задачи.

Д-р Маринова, какво предопредели избора Ви на специалност, с какво Ви привлече психиатрията?

Все още не знам пълния отговор на този въпрос… Може би е просто любопитство към тази все още неразгадана докрай наука между душата и тялото. Винаги съм обичала общуването с хората, да наблюдавам и изследвам поведението им, да усещам това, което те усещат. Но едно със сигурност мога да кажа – още след първите ми упражнения по психиатрия в университета знаех, че това е моята специалност. Дали аз съм я избрала, дали тя мен… Важното е, че сме се намерили.

Работите в среда от военни медици, това допринася ли по някакъв начин за формирането Ви като личност и лекар?

Разбира се, освен че научих много нови и интересни неща, във ВМА имах щастието да се срещна с колеги, с които имаме общи интереси, идеали, визии. Най-хубавото за мен е, че с тях изградихме много здрави отношения, подкрепяме се и сме там един за друг, каквото и да се наложи.

Кои са Вашите учители в специалността?

На първо място – това са пациентите. Така ме посъветва моят началник доц. Данчо Дилков – „Чети и се учи от пациентите“. Мисля, че не съм намерила по-добра стратегия към момента. В клиниката имам честта и удоволствието да се уча от моите прекрасни ментори – д-р Петров, моя ръководител на специализацията, д-р Въндев, д-р Силяновски и д-р Милена Стоянова, клиничен психолог, благодарение на която се запалих по психотерапевтичната работа.

Била сте част от мисия в Мали, какво беше най-интересното, което научихте там?

Отначало гледах на тази мисия като на поредното ми приключение. После си дадох сметка колко важен житейски опит е била за мен. Освен, че научих много нови неща от медицинска гледна точка, другото най-ценно, което разбрах, е колко важни са комуникационните умения, особено когато работиш в мултикултурална и многоезична среда.

В кои по-тесни области на психиатрията насочвате интересите си в момента?

Все още е рано да се каже, но определено ме привлича работата в областта на травмата – острите стресови реакции, кризисните интервенции, посттравматичния стрес, дезадаптационните реакции. Друга сфера, която ми е много интересна, е лиазон-психиатрията или т.нар. консултативна психиатрия. Казано с по-прости думи – тя обхваща всички психични разстройства, които се проявяват в клиниката на останалите заболявания.

Как виждате професионалното си развитие след вземането на специалност?

Смятам, че вземането на специалност е просто преход към навлизането в по-дълбоките води. Времето ще покаже.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обожавам да пътувам, да се потапям в живота и бита на различни култури. В свободното си време правя обичайните неща – гледам филми, чета книги, а понякога просто слушам любимата си музика…

Кои са истините, в които вярвате като човек и лекар и се стремите да защитавате винаги, независимо от обстоятелствата?

Имам един любим цитат на Кафка – „Не се отчайвайте, дори и за това, че не се отчайвате. Когато всичко изглежда завършено, се появяват нови сили. Това означава, че живеете.”

Вярвам в съзнателния и смислен живот, в живота, който оставя следа и късче доброта след себе си. В живота, в който ти си капитан на кораба… В живота, споделен с любими хора… Прекрасният и простичък живот.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар