Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, септември 23, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Арман Постаджиян: Мъжкото или женското сърце старее по-бързо?
  • Последвайте ни:!

Проф. Арман Постаджиян: Мъжкото или женското сърце старее по-бързо? 

Проф. Арман Постаджиян

В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.

Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, свидетелстват за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира ежегодното провеждане на национални информационни кампании и масови измервания на артериално налягане в България.

В „За здравето“ проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония, споделя, че „българският пациент трябва да бъде информиран, да има достоверна информация, която да е база за вземане на адекватни решения и промени, когато стане необходимо“.

 

проф. д-р  Арман Постаджиян

проф. д-р Арман Постаджиян

Артериалната хипертония е в основата на всякаква сърдечно-съдова патология. Различни изследвания показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт сам по себе си е втората водеща причина за смърт в целия свят, следваща сърдечно-съдовите заболявания и асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система.

„Отдавна е ясна връзката на високото артериално налягане с нивата на холестерола и затлъстяването и това води до мозъчен инсулт, миокарден инфаркт. Нови проучвания доказват много ясна и категорична връзка на повишеното артериално налягане с деменция и когнитивни нарушения“, допълва проф. Постаджиян.

Метаболитният синдром е изключително разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с артериална хипертония, увеличавайки значимо риска за сърдечно-съдови усложнения и бъбречни увреждания. Оптималните стойности  на кръвното налягане зависят от пола, възрастта, психическото състояние, някои външни фактори и от момента през деня, в който се мери налягането. Стойности над 130 се считат за високи нива на систолно кръвно налягане, посочва проф. Постаджиян.

Оказва се, че леките случаи на Covid-19 и тези с по-голяма тежест оставят следи в организма. Постковид синдромът засяга сърцето, нервната система и белите дробове. Според проф. Постаджиян пациенти след прекарана коронавирусна инфекция имат разхвърляни симптоми. Най-често това е променен контрол на артериалното налягане, усещане за сърцебиене и по-лесна умора и задух.

 

Промяната на времето е стресов, рисков фактор за човешкия организъм. Има множество проучвания, които доказват, че резките климатични промени влияят негативно на сърдечно-съдовата система. Хората, предразположени към такива заболявания, са податливи и на резките климатични промени. През горещите летни дни диабетиците и тези с високо кръвно, трябва да се предпазват и да пият повече течности. Често се налага терапията на хипертониците да бъде леко модифицирана, особено когато се ползват диуретици, споделя проф. Постаджиян.

По думите му, мъжкото сърце старее по-бързо от женското. Прогнозата се влошава при обременена наследственост. Ако някой от близките (брат, сестра, родители, баби и дядовци) са имали сърдечно-съдови инциденти до 65 години, човек е в рисковата група. Но има и други фактори, които влияят върху състоянието и “възрастта” на сърцето, които могат да бъдат  контролирани.

Проф. д-р Арман Постаджиян е завършил Медицинския университет в София през 1997 г. Работи последователно в Клиника по пропедевтика на вътрешни болести, а от 2000 г. – в Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София.  Проф. д-р Постаджиян е начело на катедра „Обща медицина“ в МУ-София и началник Отделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София. Председател е на Българската лига по хипертония от 1999 г., участник в международните проучвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET (Hypertension in Very Elderly Patients Trial). Член е и на Дружество на кардиолозите в България и бивш негов председател.

Източник: БНР

Добавете коментар