Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, септември 23, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Миланова: Надявам се случаят с изследванията за Алцхаймер да не се отрази на отношенията лекар – пациент
  • Последвайте ни:!

Проф. Миланова: Надявам се случаят с изследванията за Алцхаймер да не се отрази на отношенията лекар – пациент 

Проф. Миланова

Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Днес разговаряме с нея за последиците, които може да провокира съобщението за умишлено представяне на неверни факти в научна публикация на двама учени, изследвали амилоидната плака и нейната роля за възникването на болестта на Алцхаймер.

Както Zdrave.net писа, изглежда много вероятно повечето изследвания върху болестта на Алцхаймер от последните 16 години и клиничните проучвания върху повечето нови лекарства за нея да са били базирани на документ, съдържащ лъжлива информация.

Проф. Миланова, в горещото лято научихме горещата новина, че изследванията, насочени към намиране на лекарства за лечение на болестта на Алцхаймер, са базирани на научна измама. Как ще коментирате този факт от научна и етична гледна точка?

Преди няколко седмици беше съобщено в престижното списание Science, че е много вероятно оригиналната статия, в която се представя модела на амилоидната плака като основа на болестта на Алцхаймер и клиничните проучвания с нови медикаменти за нея, да са били основани на изследвания, които са били не просто погрешни, а умишлена измама.

Все още не можем да говорим за факт. Има обаче навеждащи съображения за наличието на сериозен проблем – научен, биоетичен, социален, финансов. Научен, защото са поставени под сериозно съмнение резултатите на едно вече прието научно изследване. Биоетичен, защото на тази база е изградено медицинско лечение на засегнати индивиди. Социален, защото компрометира общественото доверие. Финансов, защото става дума за вложени милиарди.

Информацията вече е достъпна в публичното пространство и със сигурност е разочаровала много пациенти и близките им. Но ако погледнем в по-широк план, как ще се отрази според Вас тя на отношенията „лекар – пациент“?

Искрено се надявам, че този случай няма да има неблагоприятно въздействие върху отношенията лекар-пациент. Според Етичния кодекс на лекаря нашата професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника и тя служи на живота, здравето – психическо и физическо, и работоспособността на отделния човек. Освен това, лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.

Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки.

Имате дългогодишна практика като изследовател и клиницист, иновациите в терапията на тези заболявания не са малко, появиха се медикаменти, които повлияват добре дори тежки разстройства като шизофренията. Има ли подобни случаи на научна измама във вашата клинична област?

В историята има, разбира се, случаи на волни или неволни заблуди. Те са част от развитието на науката, и не само на медицинската. Що се отнася до нашата клинична практика, те, естествено й влияят в една или друга степен. Ще дам пример с антидепресантите. Те облекчават определени депресивни симптоми, но, за съжаление, не решават изцяло проблема на пациента. В един научен преглед, публикуван миналия месец в престижното списание Molecular psychiatry, се обсъждат ограниченията на серотониновата хипотеза за депресия и съответните терапевтични ефекти на антидепресантите върху серотониновите рецептори.

Как може да бъде поставена бариера пред този феномен, който, освен че води до огромни разходи, подкопава доверието в истинската наука и възможностите на медицината?

Абсолютна бариера едва ли е възможно да се постави. Но заостреното внимание на цялата научна медицинска общност може да сведе подобни феномени до редки изключения.

Сблъсквали ли сте се със случаи на отказ от лечение, при който болният или близките му изтъкват именно недоверие в лечението?

Сблъсквала съм се, естествено. Но в огромното болшинство от случаите е ставало дума за необоснована предубеденост или недостатъчна информираност.

Много пъти по повод COVID пандемията сме коментирали темата за фалшивите новини и разпространяването на конспиративни теории. Сега към тях се добавят и научните измами. Какви мерки могат да се предприемат, за да стане обществото чувствително и да прояви непоносимост към тях?

Само стриктната проверка на източниците и фактите и добрата осведоменост могат да ни избавят от влиянието на фалшивите новини. В това отношение ролята на медиите е решаваща.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар