Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, август 17, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » Ще намаляват преките плащания в системата чрез стимули за доброволно здравно осигуряване
  • Последвайте ни:!

Ще намаляват преките плащания в системата чрез стимули за доброволно здравно осигуряване 

доброволно здравно осигуряване

До 2030 г. пренасочват финансовия ресурс на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ

 

Делът на публичните разходи във финансирането на здравеопазването се увеличава значително, въпреки това директните плащания от пациентите все още са много големи. При стойност от 37,8% от общите разходи за здравеопазване, те са най-високите в ЕС и се дължат главно на разходите за лекарствени продукти. Това става ясно от проекта на Националната здравна стратегия 2030, публикуван на сайта на МЗ.

„Осигуряването на ефективни механизми за устойчиво финансиране на здравната система не може да бъде постигнато без ефективни мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски. Независимо от факта, че НАП отчита ежегодно преизпълнение на приходите от здравноосигурителни вноски спрямо приетите с годишните закони за бюджета на НЗОК, все още броят на здравнонеосигурените лица е значителен, като през 2020 г. е нараснал с 15%. По данни на Министерство на финансите, към края на 2020 г. броят на здравнонеосигурените лица е 698 100 души, а заедно с чуждите граждани е 849 600 души. През 2019 г. броят на здравнонеосигурените български граждани е бил 527 700, а заедно с чуждите граждани е бил 678 700.  Това налага провеждането на мултисекторна държавна политика за повишаване на събираемостта на здравни осигуровки, включително и чрез повишаване на мотивацията на населението да изпълнява задължението си за внасянето им“, отбелязва документът.

„Едновременно с това трябва да бъдат създадени адекватни условия за развитие на доброволното здравно осигуряване чрез медицински застраховки, които да позволят на гражданите достъп до желани здравни услуги в страната и чужбина извън създадените механизми за финансиране с публични средства. Така ще бъде намален делът на преките плащания и нерегламентираните разходи в системата“, пише в стратегията.

От МЗ са категорични, че държавата като платец на здравни осигуровки за определените в Закона за здравното осигуряване категории лица трябва да използва ефективни механизми за определяне и внасяне на пълния размер на вноските. Осигурителната вноска се внася върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. През 2022 г. вноската е 8 на сто върху 85% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (710 лв.) или в размер на 48,28 лв. за 1 месец за едно лице.

„Отчитайки, че публичните разходи в България през 2019 г. са 60,6% от общите разходи, при средно за ЕС ниво от 79,5%, е необходимо да се предприемат мерки, насочени към поетапно увеличение на дела на публичните разходи спрямо общите разходи за здравеопазване. Необходимо е да бъдат определени стратегически цели, които биха довели до ефективно разпределение на финансовите ресурси. Съществен елемент на политиката за повишаване на ефективността на здравните разходи е преразпределение на ресурсите по видове медицинска помощ – първична, специализирана извънболнична, болнична и спешна помощ. Финансовата ефективност на системата е пряко свързана с пренасочване на ресурсите към дейностите по промоция на здравословен начин на живот, активна профилактика и скрининг, превенция и ранна диагностика на социално значими заболявания“, пише още в проекта.

Според Министерството е необходимо пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, като акцентът да е върху финансирането на дейности в първичната помощ. „Финансирането на дейностите в специализираната извънболнична помощ трябва да се насочи към високоспециализирани консултации и дейности, голяма част от които сега се осъществяват в болничната медицинска помощ. Това предполага създаване и развиване на модели на финансиране на амбулаторните болнични случаи с цел ефективно използване на капацитета на високотехнологичните болнични структури, без това да води до излишни хоспитализации и разходи за болнична помощ. Пакетът здравни дейности, осъществявани в болничната помощ, трябва да бъде периодично актуализиран с цел извеждане на дейности, които не налагат болничен престой и могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия. Необходимо е усъвършенстване на класификацията на болничните дейности и обвързване на финансирането със сложността и резултатите от болничното лечение“, уточняват от МЗ.

От Министерството предлагат да се въведе комплекс от мерки, осигуряващи нов дизайн на планирането, договарянето и на системите на заплащане с цел създаване на стимули за ефективност, ефикасност и качество, в т.ч. стратегическо планиране с фокус върху основните предизвикателства за здравето; целево финансиране на изведените приоритети и очакваните здравни резултати; подобряване на събирането на здравни данни и широко използване на технологии в управлението, контрола и оценката на постигнатите резултати. „Мерките за подобряване на ефикасността изискват съществени промени в начина на функциониране на системата и предоставяните от нея здравни услуги, в т.ч. развитие на превантивните дейности, рационализиране на болниците, засилване на алтернативите на болничната помощ и концентриране на ресурсите за решаване на основните здравни предизвикателства – хроничните незаразни болести, психичното, детското и майчиното здраве, глобалните заплахи за здравето и др.“, е записано още в стратегията.

Пълния текст на стратегията може да видите тук.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар