Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, август 17, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Доц. Йорданка Узунова: Работата с деца ми носи усещането, че придавам смисъл на бъдещето
  • Последвайте ни:!

Доц. Йорданка Узунова: Работата с деца ми носи усещането, че придавам смисъл на бъдещето 

Доц. д-р Йорданка Узунова

Доц. д-р Йорданка Узунова, дм завършва медицина в МУ – София, където придобива и специалност по детски болести. Започва работа в Детско отделение на Окръжна болница – Видин, а от 1999 г. работи в УМБАЛ “Лозенец”.

От 2004 г. е в екипа, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас под ръководството на проф. Любомир Спасов в болницата. Защитава дисертация на тема „Ранен постоперативен период при деца с чернодробна трансплантация”.

Доцент е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и заместник-декан на факултета.

Автор на монографията „Чернодробна трансплантация на деца“, издаден от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Доц. Узунова е автор и съавтор на 80 публикации в български и международни научни издания. Участник е в редица национални и международни конференции и конгреси по проблеми на педиатрията.

В момента е началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“

Доц. Узунова, как избрахте да се посветите на работата с деца, донесе ли Ви удовлетворение педиатрията?

Децата са чисти, невинни и непринудени. Работата с тях е удоволствие и ми носи усещането, че така придавам смисъл на бъдещето. Педиатрията е трудна, но удовлетворяваща специалност. Тя носи предизвикателства дори в привидно ясните случаи и това ме мотивира да продължавам да чета, да се занимавам с наука и изобщо да се развивам.

С кого се общува по-лесно – с болните деца или с родителите им?

Макар и уплашено понякога, изнервено или „кисело“, едно дете е винаги искрено, никога не крие нещо умишлено и е готово да ти покаже как да му помогнеш дори във възрастта, в която не може да говори. С достатъчно опит, добрият педиатър лесно разпознава детските сигнали и се ориентира как да подходи към ситуацията. Това, за съжаление, не винаги е валидно и за родителите на малчуганите. Затова ролята на педиатъра да подаде ръка и да изгради доверие в родителя е много важна, понякога основополагаща, за добрия изход, особено при по-тежки състояния.

Кои са учителите Ви в професията – хората, от които сте научили много и които имат най-голям принос във формирането Ви като лекар и специалист?

Лекарите от Детското отделение на болницата във Видин, където започнах кариерата си, са тези, които ме мотивираха и ми помогнаха да стана педиатър. Но най-голямо значение за мен имаше общуването и споделянето на опит с колегите ми от Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Лозенец“. На всички тях дължа много и искам искрено да им благодаря.

Какви качества трябва да притежава един лекар, за да остане в тази специалност и да продължи да практикува, независимо от трудностите?

Упоритост, амбициозност, чувство за дълг и естествено – много любов към децата.

Вие сте от лекарите, които се включиха активно в инициативата „Детско здраве“. С какво Ви мотивира тази кауза?

За всички е ясно колко ограничен може да бъде достъпът до медицински специалисти извън столицата и областните градове. За мен тази инициатива дава възможност на пациенти, които имат нужда от консултация, да я получат на място. От друга страна, запознаваме се с колеги от други градове и създаваме добри професионални контакти за бъдеща съвместна работа.

Какви са впечатленията Ви от прегледите и консултациите по места – от какви заболявания страдат най-често децата, от какви грижи имат нужда, има ли необходимост от промяна в организацията на педиатричната помощ?

Както навсякъде, децата боледуват най-често от остри инфекции. Има, за съжаление, и тежки вродени и придобити болести. Не бих казала, че мога да направя категорична характеристика на заболеваемостта по места.

Дали има необходимост от промяна в организацията на педиатричната помощ – категорично „да“, но това е тема за много дълъг разговор.

В личен план, кои са любимите Ви занимания за свободното време? Какво Ви носи най-голяма радост извън професията?

Пътуването определено е моят най-голям отдушник. Това е единственото нещо, което ме кара да се откъсна напълно от ежедневието и да насоча фокуса си към нещо ново и различно от медицината. Не обичам да стоя на едно място, предпочитам да опознавам различни кътчета от красивата ни страна, при възможност – и от света.

Вие сте и университетски преподавател – какво искате да пожелаете на младите лекари, които сега поемат своя път в педиатрията?

Да са мислещи и четящи млади хора, за да взимат правилните решения и да са достойни представители на професията. Да са смели, да не се отказват да преследват мечтата си, защото колкото и трудно да изглежда, педиатрията в България има бъдеще и то зависи от тях.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар