Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, август 17, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » Националната здравно-информационна система – достатъчно защитени ли са личните данни?
  • Последвайте ни:!

Националната здравно-информационна система – достатъчно защитени ли са личните данни? 

Адв. Мария Петрова

Адв. Мария Петрова: В България липсва нормативна уредба кой, къде, как предоставя медицински документи

„За изминалите 6 месеца въведохме в Националната здравно-информационна система (НЗИС) 15 електронни административни услуги. Това е улеснение не само за изпълнителите на медицинска помощ, за НЗОК и за министерството, но най-вече за хората. Пациентът вече е активен участник в процеса, т.е. – контрольор на прозрачността в здравната ни система, защото като пациенти вече можем да виждаме какво се случва с нас в системата – да проследяваме какви лекарства ни изписват, какви прегледи и изследвания са ни назначени и осъществени, като същевременно благодарение на дигитализацията вече не е необходимо да обикаляме от специалист на специалист с цялата си медицинска документация.“ Това посочи министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на пресконференция относно текущата реализация и предстоящото развитие на електронното здравеопазване у нас.

Каква е картината в момента – коментар прави в „Нашият ден“ д-р Георги Миндов, председател на Сдружението на софийските общопрактикуващи лекари.

„Електронното здравеопазване го има от 15 години – ние се отчитаме електронно. Единственото по-различно в момента е, че базата данни от НЗОК се прехвърля към НЗИС и се работи в реално време. Този „всеобщ достъп“ трябва да е със съгласието на пациента. Освен медицинските лица, кой още ще има достъп до тази информация? Аз, като пациент, искам да знам кой има достъп и за какви цели. Т.е. аз трябва да дам разрешение. В момента такова разрешение няма и тази чувствителна информация може да се използва с други цели, освен здравеопазването.

Относно Наредбата за НЗИС, мина общественото обсъждане и се чака да бъде обнародвана в Държавен вестник. В чл. 26 се описва кой може да има достъп до тази информация – предвиждат се и други институции – разследващи органи, застрахователни компании… За мен това е непонятно, това са лични данни. Всеки сам трябва да реши дали да предостави тази лична информация. А сега тя става публично достъпна. Нека пациентът да реши.

Въобще системата не работи. Работи със забавяне, на пресекулки, няма достъп. Ние емитираме електронни направления, съответно не могат да ги видят в специализираните институции. Започва се едно звънене по телефоните. Самата система не е информационно подсигурена на добро ниво. Зависима е от интернет, от софтуер… Самите софтуерни фирми (посредник между Информационно обслужване и цялата медицинска структура) пуснаха вчера писмо до министъра, че предоставената информация е недостатъчна и те не могат да направят работеща система – нямат адекватни параметри и не могат да разработят адекватен софтуер, за да работи системата синхронно и безпроблемно.

Д-р Миндов обобщи, че нито пациентите, нито лекарите, нито лабораториите са доволни, работата става двойна – навсякъде цари пълен административен хаос, смята експертът и подчертава, че правата на пациентите са нарушени. „Това е стратегически ресурс, това е национална сигурност, трябва да се мисли. Не може да се работи само в името на всяка цена.“

От 1 август Здравното министерство планира да пусне и електронно направление за прием в болница.

Електронно здравеопазване в България – достатъчна ли е защитата на личните данни и чувствителната здравна информация, която се прехвърля към НЗИС; какво се случи с наредбата; какво позволява чл. 26 от тази наредба; техническото обезпечаване…

Мария Петрова, адвокат по медицинско право, коментира в „Нашият ден“:

„Аз съм впечатлена, че най-накрая някой започна да се обезпокоява за чувствителната здравна информация и за данните! Само до преди няколко години отчетите се носеха на флашки в НЗОК, медицински досиета се хвърляха по коридорите на болници и ДКЦ… И в един момент, когато сме на прага да заработи електронното здравеопазване с немалко пороци, първото притеснение идва от защитата на личните данни. Аз не неглижирам проблема. Факт е, че наредбата още не е приета. Чл.26, който коментирахте, касае условията и реда за предоставяне на достъп до информация в съответния здравен запис на гражданите. Техническата и правната обезпеченост са изключително сложни процеси. Признавам, че самата наредба далеч не разработва достатъчни правила, на които трябва да отговорят българските лечебни заведения, вкл. и нашите общопрактикуващи лекари. Притеснителен е и фактът, че към настоящия момент почти няма лечебно заведение, което да отговаря на изискванията на Регламента за защита на личните данни, а още по-малко това да се случва във виртуална и дигитална среда. Повтарям, наредбата не е универсално решение, но въпреки това в нея са пропуснати фундаментални неща, които могат все пак да дадат някаква гаранция за защитата на личните данни. В този момент онова, което най-много притеснява гражданите, нещо често в САЩ и Европа, е т.нар. „кражба на самоличност“ и кражба на осигурителните ни права.“

Адв. Мария Петрова вярва, че въпреки множеството пороци на системата и това, че на този етап не е предвиден (образно казано) Б вариант, не трябва да е толкова остра крачка назад, че да се спре изцяло с имплементирането на електронната реформа.

„До този момент според Закона за здравето застрахователи, НСИ и съответните органи също имаха определен достъп до нашите здравни данни. В България липсва нормативна уредба кой, къде, как предоставя медицински документи. И тук съществува една огромна заблуда, че медицинската документация се съставя единствено с оглед отчет на дейността на НЗОК. Функцията на медицинската документация е да бъде информация за пациента, за последващия лекар за нашето състояние. Истината е, че няма къде да избягаме от този започнал процес. Но когато той е започнал с множество пропуски и пороци, не можем да очакваме изведнъж да се породи най-добрият резултат. Ние нямаме наредба, която да регламентира начина, по който се съставя тази здравна информация.

Ние нямаме изначална достоверност на базата данни, която се въвежда. Ако ние нямаме контрол върху това, което въвеждаме в електронната система, как имаме доверие на направената въз основа на тези данни статистика. Ако разчитаме тази статистика да ни даде отговор как ще пазим общественото здраве напред…“

Източник: БНР

Добавете коментар