Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, август 17, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » Деян Денев: Стандартизацията на здравните данни в електронен вид ще осветли всичко
  • Последвайте ни:!

Деян Денев: Стандартизацията на здравните данни в електронен вид ще осветли всичко 

Деян Денев
„Най-голямото предизвикателство пред дигиталното здравеопазване у нас е, че има изградени информационни системи в сферата с огромно количество електронни данни, но няма свързаност между тях, системите са несъвместими. Едва с последните стъпки по въвеждането на Националната здравна информационна система виждаме процеса на интеграция, систематизация и стандартизация. НЗИС е обединяващото звено между системите“, коментира за БНР Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.
„В момента, в който имаме стандартизация на здравните данни, които се генерират от всички лечебни заведения в страната  – абсолютно всичко се вижда. Към момента ние генерираме количествени здравни данни – какво е платено, каква е била медицинската услуга. Следващата стъпка ще бъде системата да генерира данни, свързани с качеството на здравеопазването. Това ще са конкретни здравни индикатори – каква е тяхната динамика в конкретното лечебно заведение.
Ще започнем с пилотни проекти в няколко болници и при някои от заболяванията. За всяко заболявене ще има подготвени предварително комплекти с данни с няколко здравни индикатора, които да се проследяват във всички лечебни заведения, в които това заболяване се лекува. Така ще се събере информация как се справя всяко лечебно заведение по отношение на резулатите за пациента. Като се продължи този процес да се проследява в бъдеще и се види, че няма изкривяване на данните, може да се обвърже вече заплащането на това лечебно заведение, частично – да има бонуси за дадена болница  при това заболяване.
УМБАЛ „Лозенец“

УМБАЛ „Лозенец“
Това ще бъде от полза за пациентите, които ще знаят в кое лечебно заведение ще могат да получат по-добра здравна грижа, ще бъде от полза за болниците, които произвеждат по-качествено здравеопазване, защото ще имат финансови стимули и ще бъде от полза за областта, защото фокусът на здравната политика ще е в тази посока, а не в сектори, в които няма анализ на качеството, което се постига“, уточни още Деян Денев.
Индикаторите за качество и регламента за това проследяване трябва да тръгне от долу нагоре – от лекарите, от болниците, които ще са убедени, че това е по-добре за техните пацинети. От друга страна индикаторите за качество трябва да бъдат изработени от Научните дружества, поясни още Денев.
По думите му тръгването на електронните направления и рецепти имаше временни сътресения, но към момента процесът работи сравнително добре.

Денев коментира още, че в държавите, в които има дигитално здравеопазване 95 на сто средно от т.нар. „бели рецепти“ са дигитални. Най-голямата полза от това ще бъде наличието на електронния здравен запис.

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве“ беше с акцент именно дигитална трансформация и начините на събиране на здравни данни.

Д-р Славейко Джамбазов, председател на фондация

Д-р Славейко Джамбазов, председател на фондация

„По отношение на дигитализацията на данните на пръво място е важно това събиране на данни да бъде с цел. И тази цел, това на която съм се посветил е, това да бъде за по-добро качество на лечението на пациентите – тоест да има измерване на резулатите от лечението на болния“, коментира за БНР и д-р Славейко Джамбазов, председател на фондация „Ценности за бъдещето“.

Даннните, които могат да се използват са от НЗОК, от НЦОЗА, от Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствени продукти. Но достъпът ни до тези данни не е лесен, не винаги е абсолюно прозрачен. Моето разбиране е, че някои от данните трябва да бъдат достъпни за изследователски наши и чужди групи, имаме такъв опит, дава се обратна връзка към инситуциите и качеството и структурата на събирането на тези данни се подобрява.
Следващата стъпка е тези данни да бъдат анализирани с научна цел и това е посоката, която трябва да се зададе от Министесрство на здравеопазването или НЗОК, или пък от Научните дружества. Моята цел да измерване на резултати и да се заплаща на лечебните заведения за по-добър резултат.  Но затова трябва да има консенсусно решение на всички здравни институции.
Pixabay

Pixabay
Ние в момента имаме много добра колаборация с МЗ, с НЗОК и с някои научни дружества. У нас има доста лечебни заведения, които чрез дигитални решения събират данни за качеството на лечението – това са лечебни заведения в областта на офталмологията. Тепръва започваме с някои онкологични и кардиологични клиники, при които да събираме клинични данни и свързани с пацинетите. След изготвянето на анализ целата е да се подобри качеството на медицинската услуга“, поясни още д-р Джамбазов.
По думите му има много международни примери за това – като се търси гледната точка на лекарите, но и на пациентите – кое за тях е важно по време и след прекарано дадено заболяване или извършена операция или интервенция, защото има разлика между това какво очаква лекарят при дадено медицинско състояние и кое е най-важното за пациента, изтъкна д-р Джамбазов за БНР.
Източник: БНР

Добавете коментар