Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, юни 29, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Павлина Григорова: Умираме като улични псета, докато чакаме ТЕЛК
  • Последвайте ни:!

Павлина Григорова: Умираме като улични псета, докато чакаме ТЕЛК 

Павлина Григорова

Жена направи епилептичен припадък на протест пред Министерство на здравеопазването

Павлина Григорова е борбена личност, която не се примирява със своята съдба на човек с няколко заболявания и невъзможност да ходи. Тя се придвижва със скутер по улиците и е по-дейна от здравите. Помага на стотици хора в крайна нужда за всичко, което се сетите. Затова се учудих, когато видях тези думи на тъга и безсилие във фейсбук страницата й:

„Днес съм много тъжна. Много голяма буца има в гърлото ми. Месеци викам – пиша, изпращам писма до Министерски съвет, до Министерство на здравеопазването, а вчера и до президента. Защо ли? Защото една наредба ни избива. Умираме като улични псета в самота и без грижа.

Намират ни по вонята на трупове. Тази сутрин дойде вест от едно видинско село, в което живееше Пенка Колева. Чакаше да мине на пореден ТЕЛК, от 1 април беше без пенсия. Къщното куче излязло на улицата. Съсед влиза да го прибере, викал-викал, тя не се обадила. Намерил я угаснала. Вече не й е нужен личен асистент, пенсия, лекарства.

Минути по-късно дойде друга вест. Марио Стоев – пишещ брат. Угаснал. Намерен от „патронаж“ случайно. Имаше ТЕЛК 90% с чужда помощ – но уви сам. Питам се, колко още? Кой е следващият? Докога? Това за мен са убийства на машината на системата! Нищо човешко, нищо социално няма в тази наша държава!

Тъжна съм. Сривам се.  И аз – една от хилядите – питам съдбата: Какво ме чака? Още нямам дата за явяване пред комисия на ТЕЛК, въпреки всичките писма и жалби. Чакам… Аз или ти, ще сме случайно намерени?

Спете спокойно вечния си сън, приятели!“

Помолих Павлина Григорова да разкаже за нейните познати хора с увреждания, които са починали сами в домовете си, без да дочакат помощ.

„За кого да разкажа – за Марио ли, за Пенка Колева ли, за Петра ли, за Надял ли?! Само преди малко ми звъннаха за още една приятелка, намерена мъртва в дома си – Богиня Богомолова – живееше във Вакарел. Това е поредният човек с инвалидност, чакащ дата да бъде преосвидетелстван от ТЕЛК или решения от Комисията, който междувременно умира.

Те може да чакат и обжалване на становище на НЕЛК. Тези хора остават без една стотинка доход, без личен асистент, без лекарства. Обикновено питат в такива случаи „Къде са им децата?“.

Ще отговоря, че ние не създаваме деца да бъдат наши роби. Те не са длъжни да ни хранят, да ни купуват лекарства. Те си имат свои семейства и живот. Ние не можем да тежим като воденични камъни на децата си. България е единствената държава в света, която не се грижи за своите инвалиди, а пита „Къде са им децата?“, гневи се Павлина Григорова. А за случая на починалата в очакване на преосвидетелстване от ТЕЛК Пенка Колева г-жа Григорова обясни:

„Пенка Колева беше с болест на Адисон. Последната инвалидна пенсия получи през март. Тя е от Видин, но се премести в едно видинско село, за да не е зависима от асансьор, да може да излиза сред хора, да си купува сама хляб. Успя да го постигне. Но от април нямаше доходи. Десетина дни не ми беше писала и започнах да я търся по телефона. В един момент ми вдигна мъж: „Госпожо, чакаме полицията. Кучето й излезе навън и ми подгони патиците. Влязох да го прибера и намерих Пенка умряла.“

Миналия месец Пенка не си купи никакви лекарства, защото нямаше пари. Беше вдовица, а синът й почина от ковид в началото на пандемията. Хора със съдбата на Пенка са много. Защото нямаме адекватна социална грижа Законът за личната помощ го превърнахме в Закон майка и дете.“

Павлина Григорова също чака дата за ТЕЛК. На поредното обаждане в картотеката на ТЕЛК в Плевен оттам й отговорили: „Госпожо Григорова, вие не разбрахте ли, че скоро дата за ТЕЛК няма да видите!“

Павлина недоумява защо не й насрочват дата за явяване на ТЕЛК: „Писах за това до Министерство на здравеопазването. Зам.-министър в отговор изпрати молба до РЗИ-Плевен да ми издаде дата за ТЕЛК. Обади ми се д-р Башлийска от РЗИ-Плевен и ми каза, че единственият вариант да ми помогне е да помоли колегите си от трети състав на ТЕЛК да ме преосвидетелстват час по-скоро.

Писах и на омбудсмана г-жа Ковачева. Тя прати писмо до началника на РЗИ-Плевен с молба да ми бъде дадена дата за преосвидетелстване, за да не настъпят усложнения в състоянието ми. Имайте предвид, че медикаментите, които приемам, не се реимбурсират от Здравната каса. Тях ги няма в България. Държавата не работи с лекарства-сираци.

Приемам терапия за сърцето, за щитовидната жлеза, за хипофизата, за надбъбречната жлеза. Но дори един комбиниран хормон за щитовидната жлеза не се внася в България. Плащам си и едното ми лекарство го купуват приятелки от Виена, другото – от Берлин. То лекарства липсват, та какво остава в България да се провежда комплексно лечение за редките болести!“

Пациентската история на Павлина Григорова е сложна. Получава инсулт, който се оказва провокиран от заболяване на щитовидната жлеза. Поддържа много висок пулс, който не се влияе от бетаблокери. В Болница „Токуда“ правят аблация на дефектния участък на сърцето й, която сваля леко пулса й. Покойният проф. Лозанов установява междувременно, че Павлина е с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – синдром на Рефетов, при което не усвоява хормоните на ниво молекула. После става ясно, че организмът й не усвоява и много лекарства, включително бетаблокерите.

Преди 7 години й отстраняват щитовидната жлеза. Но същата вечер изпада в особено състояние – изпитва жестока болка във всички мускули и оттогава не може да ходи. Същевременно, прави тотален срив на всички жлези с вътрешна секреция.

Източник: zdrave.to

Добавете коментар