Нужна е дигитална трансформация, за да се следи за качеството на здравните грижи | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, декември 1, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » Нужна е дигитална трансформация, за да се следи за качеството на здравните грижи
  • Последвайте ни:!

Нужна е дигитална трансформация, за да се следи за качеството на здравните грижи 

дигитална трансформация

Аркади Шарков: Отчитаме спад от над 20 на сто на хоспитализациите през пандемията и недиагностицирани злокачествени образувания

Българската здравна система трябва да бъде укрепена чрез повече публични инвестиции, по-добро кадрово обезпечаване и подобрена ефективност – около това се обединиха министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова, експерти, председателите на Българския лекарски и фармацевтичен съюз д-р Иван Маджаров и магистър-фармацевт Велина Григорова, както и представители на заканодателната власт по време на четвъртата национална конференция  “Заедно за повече здраве“.

 

„Време е  да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните средства за здравеопазване за постигане на по-голяма ефективост на разходите и финансова устойчивост, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве

„Поради отложеното търсене на медицинска помощ заради COVID-19 пандемията у нас ескпертите отчитат 20% и 23% спад на хоспитализациите съответно за 2020 г. и 2021 г. или 1,1 млн. по-малко за двете години общо. За същия период пропуснатите дейности в болничната медицинска помощ са в размер на 337 млн. лв., а над 2300 са прогнозираните недиагностицирани случаи на заболели от злокачествени образувания“, това съобщи Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи анализ на тема: „Здравеопазването по време на кризи“. Той допълни:

„Последните данни показват потенциално повишено търсене на лекарства и медицинска помощ, което е сериозно предизвикателство за здравната ни система. Налице е опасност от стагфлация (стагнация+инфлация) – нисък темп на икономически ръст в комбинация от висока инфлация и безработица.“

Аркади Шарков представи и данни на НСИ за разликите между общата инфлация и тази в здравеопазването, където ясно личат диспропорциите, показващи, че цените в сектора изостават над 5 пъти от останалите в икономиката. Причината за това е командното финансиране, както и свръхрегулацията по отношение на лекарствата, но също така и политическите фактори в държавата.

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве

Като сериозен проблем той посочи и съотношението между здравноосигурените и осигуряваните от държавата лица – 1:1,7. Прогнозният среден брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 година е 2 187 716 души, като в същото време по данни за 2020 г. лицата, осигурявания от държавата (деца, пенсионери, социално слаби, студенти и др.), са 3 658 828. Това показва, че за всеки 1 лв. осигуровки, работещите доплащат косвено по 56 ст. за групите, които държавата „осигурява“. Върху натовареността на здравната система влияние оказват и търсенето на медицинска помощ от неосигурените граждани и бежанците.

В търсене на отговор на въпроса как да финансираме отложеното и потенциално потребление, експертите от ЕКИП предлагат различни мерки, като една от тях е държавата да изплати пълния процент осигуровки за групите, които обхваща, а също и да реши казуса със здравно неосигурените. Други възможности са допълнителното доброволно здравно осигуряване, целевото заделяне на акцизи и доплащането за определени дейности при публичност на цените на лечебните заведения.

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

„За да се ускори дигитализацията на здравния сектор у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски държави, България трябва бъде по-активен участник в инициативата за Европейското пространство на здравни данни. Нейната цел е да улесни държавите-членки в процесите на споделяне на здравни данни за извършено лечение, научни изследвания, обществено здраеопазване, иновации и създaване на политики“, посъветва Андрада Мойка от анализаторска компания, който представи анализ на екосистемата на здравните данни в България.

Оценката на текущото състояние на специфичното здравно управление на експертите показва ниско до средно ниво на зрялост и готовност за дигитална трансформация у нас. Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването за 2021-2030 г. е изготвена, но все още не е финализирана. Също така Законът за здравето предвижда създаването на Национална здравна информационна система (EHR), но подробности за функционирането ѝ все още не са уточнени във вторичното законодателство. Наредбите за пренос на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите ръководни органи (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на електронното управление) нямат определени роли и функции, които да позволят процеса на дигитална трансформация. Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването се очаква да рационализира функциите на тези органи и да се идентифицират потенциални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в областта.

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве

Четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве

Андрада Мойка посочи още, че липсата на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. Дигитализацията означава стандартизация и съместимост на данните, а не просто замяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана сред експертите, но трябва да бъде валидирана на национално ниво и превърната в детайлна стратегия и политика. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите.

Проф. Ник Гулдемонд, здравен експерт, представи примери и добри практики на национални скринингови програми. Обикновено те са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. Той представи скринингова програма за рак на дебелото черво в Нидерландия. Веднъж на всеки две години цялото население между 55 и 75 години получава пакет с тестове за самостоятелно вземане на проби. След като направят теста сами вкъщи, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултати си до 5 дни. Ако е необходимо, се назначват допълнителни изследвания и пациентът се насочва за лечение и проследяване. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия проект. „Това на практика е мултидисциплинарен подход, който се прилага и в Нова Зелендия и Великобритания“, завърши проф. Гулдемонд.

Дискусията се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Източник: БНР

Добавете коментар