На 14 юни отбелязваме Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител. Инициативите, свързани с него, целят да повишат информираността на хората за необходимостта от даряване на кръв за спасяване живота на нуждаещите.
В „Нашият ден“ д-р Николай Николов, директор на Националния център по трансфузионна хематология, дава отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с кръводаряването.
Ето какво коментира експертът: “Кръводаряването не бива да бъде стихиен процес, а да бъде по-планомерно през цялата година. Броят на безвъзмездните и доброволни кръводарители е 24-25%. Обикновено хора, които се отзовават за помощ на свои близки, тъй като ги призоваваме, особено когато са с по-редки кръвни групи. Вероятността близките да са същата кръвна група е най-голяма“.
На 14 юни от 12 ч. на тържествена церемония в аулата на НЦТХ (гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 112) ще бъдат отличени 15 организации и личности със специален принос за кръводаряването у нас.
Събитието се организира от Националния център по трансфузионна хематология, съвместно с Българския червен кръст. 73 предприятия, търговски дружества, неправителствени организации, лечебни и учебни заведения ще получат благодарствени грамоти от екипа на НЦТХ за проявената съпричастност, активното участие и принос в насърчаването на доброволното кръводаряване у нас.
С близо 8,4% са се увеличили кръводарителите у нас през първите 4 месеца на годината в сравнение с предходната 2021 г. Техният брой е съответно 55 760 за 2022 г. и 52 351 за 2021 г. За Националния център по трансфузионна хематология увеличението е приблизително 5%. Ако през миналата година от януари до април кръводарителите са били 12 254, то през 2022 г. те вече са 12 864.
За „Нашият ден“ Николай Тодоров, началник отдел в дирекция „Международни операции, програми и проекти” в БЧК, коментира, че:
„Чисто доброволното кръводаряване, което е за непознати хора, е много малък процент“. И допълва, че „мотивацията е, да се направи нещо добро. Но, чисто така да отиде да дари кръв за някой, когото не познава, дори няма представа дали това ще бъде животоспасяващо, за да се преживее една тежка операция, това е истинското доброволчество“.
„Трябва да се промени отношението на обществото към кръводаряването. Не е редно да се говори за платени кръводарители. Трябва да се говори за безвъзмездните кръводарители и може би трябва да се наблегне на тези нематериални стимули, по-скоро да се търсят морални“, допълни Николай Стоянов.
Ето и част от предложенията, които Иво Тодоров посочва:
„Да се създаде стратегия, която да води към премахването и окончателната забрана на адресираното кръводаряване. То самото създава предпоставки за сделки и съществуването на „кръвната мафия“. На всеки дарител в Център по трансфузионна хематология да му бъде предложено да подпише декларация за съгласие и да бъде търсен в случай на необходимост. Да се създадат кампании с помощта на БЧК/БМЧК, БОДК и други организации“.
Източник: БНР