Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, август 10, 2022
Вие сте тук: Home » Новини » Експерти призовават за създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве
  • Последвайте ни:!

Експерти призовават за създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве 

Проф. д-р Стeфан Ахенбах и проф. Асен Гуде

До 2030 г. предотвратимите смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания в Европа трябва намалеят с една трета

Необходимо е да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания, като част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да подобри превенцията, диагностиката и лечението в тази сфера, ооло това се обединих водещи експерти на конференция за „Обединениe за устойчив сърдечно-съдов план“.

Събитието е организирано от Дружество на кардиолозите в България и Национален Алианс за сърдечно-съдово здраве. На срещата присъстваха представители на съсловните и браншови организации, институциите, бизнесът и медиите. Специален гост беше проф. д-р Стефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество.

Основен фокус на дискусията беше Планът за справяне със сърдечно-съдовите заболявания на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве , обединяващ здравните специалисти, пациентите, застрахователите, изследователите и индустрията. Той има за цел да намали с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 г., да подобри достъпа до висококачествени оценки на сърдечно-съдовия риск и да създаде мултидисциплинарни пътеки в грижата за пациентите със ССЗ. Една от основните препоръки на Плана е създаването на Национален такъв, който да отразява реалната ситуация в държавите в Европейския съюз.

„Би било добре да започнем да говорим за сърдечно-съдово здраве, а не само за сърдечно-съдови заболявания. Това ще е смяна на парадигмата и Европейския план ще е предпоставка за това“, каза проф. Асен Гудев, председател на Дружество на кардиолозите в България.

 

Проф. д-р Стeфан Ахенбах подчерта, че пандемията от COVID-19 разкри необходимостта от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, така и за хората, изложени на риск от такива.
Проф. д-р Стeфан Ахенбах

Проф. д-р Стeфан Ахенбах

„Европейският план за сърдечно-съдово здраве призовава за координирани действия за справяне с последиците от ССЗ в целия ЕС, което ще бъде от полза както за обществата, така и за икономиките. Всеки европейски гражданин ще трябва да получи висококачествена оценка на сърдечно-съдовия риск независимо от това къде живее. Същевременно е неоходимо всички пациенти със ССЗ да имат достъп до структурирани здравни грижи, които се фокусират върху техните индивидуални нужди и терапевтични цели. За да се постигне това трябва да се фокусираме върху първичната превенция на населението, подобрения във вторичната превенция чрез навременно откриване, равен достъп до висококачествено насочено към пациента мултидисциплинарно здравно обслужване и по-продължително наблюдение и рехабилитация“, каза проф. Ахенбах.

Деян Денев, директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични поизводители в България припомни, че продължителността на живота в държавите на ЕС се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко отколкото гражданите на 5-те най-големи страни в съюза.

„Въпреки наличните медикаменти, инвестирания бюджет за здравеопазване и стратегии за намаляване на риска от неблагоприятни сърдечно-съдови събития, грижите за пациентите с атеросклеротични съдови заболявания остават недостатъчни. Средно 350 000 пациенти всеки месец приемат някакво лечение за понижаване на холестерола, но същевременно продължават да се отчитат 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна смърт годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 млрд. лева, включваща директни и индиректни разходи, и нереализирани приходи. Същевременно фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства и се явява като кредитор на здравната система. Фармацевтичните компании покриват разликата между реалните нужди на пациентите и държавния бюджет за лекарства“, каза Деян Денев.

Присъстващите обсъдиха възможностите за мултисекторно сътрудничество, както и необходимостта от инвестиции и публично-частни партньорства в здравния сектор.

Българското национално радио е медиен партньор на събитието.

Програмният директор на БНР Даниела Късовска разказа за ролята и предизвикателствата пред медиите в разговорите и популяризирането на политики и кампании свързани със здравето:

„Съвременните обществени медии са поставени в ситуация, в която освен да предоставят достоверна информация и да бъдат партньори на институциите и лекарите в усилията им към превенция и функциониране на здравната система в полза на пациентите, трябва да се борят и срещу агресивни дезинформационни кампании.

БНР съвместно с Дружеството на кардиолозите в България започва кампания СЪРДЕЧЕН ПОЗДРАВ в ефира на националните и някои от регионалните програми и през дигиталните платформи. Тя е част от усилията на БНР да подкрепя значими обществени инициативи за подобряване на здравето на българите. Част от тези усилия е и най-новият здравен подкаст на БНР „В центъра на системата„, с автор Гергана Хрисчева, който търси отговори на въпросите на пациентите и на проблемите поставени от тях“., каза още Даниела Късовска.

Данните сочат, че ССЗ (основно инфарктите и инсултите) остават водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци и струват на икономиката на Европейския съюз 210 млрд. евро всяка година. Сърдечно-съдовите заболявания са най-голямото здравно предизвикателство в Европа, което допълнително беше усложнено от COVID-19. Само в България всяка година от болести на кръвообръщението загиват между 70–75хиляди души, което представлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души, което е около три пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртност унас е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС.

Проф. Асен Гудев, дмн, член-кореспондент на БАН, ръководител на клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, специалист по вътрешни болести и кардиология. Специализирал във Великобритания, Австрия и Германия. Доктор на медицинските науки (2006 г.), професор по кардиология (2008 г.), Fellow of Europen Society of Cardiology, FESC, Fellow of American College of Cardiology, FACC. Председател на дружеството на кардиолозите в Българияза мандата 2020 – 2022 г.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Източник: БНР

Добавете коментар