Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, юли 1, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Герасим Темелков: Иска ми се да пренеса наученото в Германия и в нашата болница
  • Последвайте ни:!

Д-р Герасим Темелков: Иска ми се да пренеса наученото в Германия и в нашата болница 

Д-р Герасим Темелков

Д-р Герасим Темелков е завършил медицина в МУ – София през 2010 г.. Специализира вътрешни болести и гастроентерология в Германия, като до началото на тази година работи в различни клиники там. Интересите му са насочени към съвременните методи за диагностика на заболяванията на гастроинтестиналния тракт, лечението и проследяването на възпалителни чревни заболявания, както и на болести на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. От началото на май е част от екипа на Университетска болница „Лозенец“. 

Д-р Темелков, как се чувствате в българска болница след повече от 10 години работа в германски клиники?

Краткият отговор е: изключително вълнуващо! За първи път имах възможност да се представя пред колегите на роден език и това ме развълнува. Дълго време очаквах този момент. От своя страна колегите ме посрещнаха топло и приятелски. Всички колеги в Университетска болница „Лозенец“ се държат много мило и подкрепящо, което улеснява адаптацията ми.

Ако можете да обобщите накратко, какво Ви впечатли най-много в организацията на работа в Германия?

Немската ефективност и организация. За един работен ден лекарите и медицинските сестри обгрижват забележителен брой пациенти. Тук естествено трябва да се отбележи, че макар и да съществува дефицит на медицински персонал, не е така изразен както тук. Сестринската професия, макар и изключително трудна, е лесно достъпна и не изисква следване и висше образование. Еквивалентно на трудността и отговорността, и заплащането на медицинските сестри е значително по-атрактивно.

Какво е по-различно в отношенията между лекари и пациенти у нас и в Германия?

На първо място бих назовал конфиденциалността и защитата на личните данни. Разговорите между лекар и пациент се осъществяват само между двамата – на четири очи, рядко в присъствието на роднини. Това се случва след съгласието на пациента. Визитациите също протичат по различен начин. Единствено лекуващият лекар и веднъж седмично завеждащият отделение минават на визитация. Когато се налага по време на визитация да присъстват специализанти и стажанти, предварително се иска съгласието на пациентите.

Лесно ли взехте решение да се върнете в България? Какво Ви мотивира да го направите?

Всъщност, аз още от първия ден на заминаването си имах намерение след приключване на специализацията да се завърна в България. Така че решението бе взето отдавна. Мотивация ни най-малко не ми липсваше – семейството, приятелите, прекрасната природа и климат, и не на последно място, желанието да помагам със знанията, уменията и опита си.

Оправдава ли очакванията Ви болница „Лозенец“ – като база, технологична обезпеченост, персонал?

Като база и технологична обезпеченост бих казал дори, че надмина определени очаквания. Персоналът естествено е дефицитен, но това е тенденция не само тук, но и в световен мащаб. Допада ми най-вече човечното отношение на целия персонал към пациентите.

Лесно ли се сработвате с колегите си?

Както вече споменах, колегите ме посрещнаха доста добре. Всички са много мили и до момента сработването ни е безпроблемно. Възможността за обмяната на опит ме радва изключително много.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие?

Много ми се иска голяма част от новостите, които усвоих в Германия, да наложа като стандарт и в нашето болнично заведение. Например, една от амбициите ми е да въведа и етаблирам ефективна скринингова програма за колоректален карцином по немски модел заедно с гайдлайните. Най-хубавото в случая е, че ръководният екип на болница „Лозенец“ ме подкрепя напълно в тази насока и аз вярвам, че много пациенти могат да получат модерно здравно обслужване при нас.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Колоездене и планинарство. Всеки ден идвам и се прибирам с колело до болницата и обратно. Музиката, киното и изобразителното изкуство също заемат голяма част от свободното ми време. В болницата има прекрасно декориран коридор само с картини на импресионисти и тайничко си търся извинение да минавам оттам.

Какво бихте искали да пожелаете на екипа, с който работите?

Бих им пожелал да имат по-голямо търпение към мен, докато трае процесът ми на адаптация. Естествено бих им пожелал здраве и безпроблемни дежурства. Всеки колега знае защо.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар