Факт е Анексът към Националния рамков договор. Заложено е увеличение от 25% на медицинските дейности, което е в сила от 1 май. Оказва се обаче, че някои клинични пътеки не са увеличени.
За първи път по-високите цени са обвързани със заплатите в болниците, независимо от факта, че директорите на болниците са недоволни от това решение.
Вярна ли е посоката, която задава държавата за увеличение на клиничните пътеки, от която произтича обвързаността със заплатите в болниците?
„Проблемите със заплатите в здравната сфера стоят от години. Причините за това са множество. От една страна, има желани специалности, а цените на клиничните пътеки, свързани с тези специалности, са недостатъчно добре финансирани.
Когато говорим за реално предприетите мерки от страна на правителството, както от страна на НЗОК и подписания Националният рамков договор мерки, 25% са крайно недостатъчни за инфлационната спирала, в която се намираме.
Най-вероятно българската инфлация ще достигне около 13-14%. Това спрямо цените на клиничните пътеки би следвало да се повишат средно с 40-50% по отношение на инфлацията, но и по отношение на цените на горивата, електроенергията, на консумативите, на лекарствата и не на последно място на разхода за заплати в лечебните заведения“, споделя здравният икономист Аркади Шарков в „Нашият ден“.
Има ли риск между обвързаността на заплати и клинични пътеки?
“Приходите на лечебните заведения зависят от клиничните пътеки. За да има приход съответно по клинична пътека, пациентът трябва да е отишъл и да се лекува в дадена болница. Поради това заетостта на леглата от началото на година до момента в лечебните заведения, ако го сравним с периода 2019 (базова година преди Covid пандемията), e 64%, a в момента са 50%.
Има спад от 14% на заетостта на леглата в болниците. Пациентите трябва да се настроят и отново да започнат да посещават лечебните заведения. Обвързаността между заплати и клинични пътеки крие риск да се занижи качеството, или ще има недостиг на средства за заплати и някои от болниците ще бъдат докарани до фалити. Има риск отново да се увеличат фиктивните хоспитализации”, посочва Аркади Шарков.
Източник: БНР