Доц. Дорина Асенова е декан на Медицинския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалист по акушерство и гинекология и ръководител на АГ – клиниката в Университетска болница „Лозенец“. Днес разговаряме с нея за мястото на факултета като учебна структура, в която се подготвят млади лекари и специалисти по здравни грижи.
Доц. Асенова, как Вашите студенти приеха края на пандемията и възможността да се обучават присъствено след дългите месеци на онлайн занятия и ограничения?
Изминаха две трудни години на пандемия. Особено в началото никой не беше готов за онлайн обучение, но въпреки това се справихме достойно. В интерес на истината, нашият факултет не спря тотално присъственото обучение, упражненията се провеждаха присъствено, някои лекции също. Поради тази причина се наложи през първата година да учим през лятото. Но любовта към медицината изисква жертви!
Част от нашите студенти бяха доброволци в COVID-отделенията – изпълняваха функциите на медицински сестри и санитари. Те направиха интересни разработки, свързани с разпространението, клиничната картина и лечението на коронавирусната инфекция.
Ръководите един от най-младите медицински факултети у нас, въпреки това искам да Ви попитам имате ли вече изградени традиции, насоки, в които се развивате като учебна структура?
Факултетът ни е на 13 години. За това време успяхме да създадем една стройна организация за обучение, отговарящо на всички европейски изисквания и стандарти. Във факултета се обучават около 1000 студенти, като във всеки курс има 60-80 българи, 50 чужденци, 20 медицински сестри и 20 специалисти по медицинска рехабилитация и ерготерапия.
През 2020 година получихме акредитация за докторантури за почти всички медицински клинични специалности. Първите докторанти – редовни и свободни, вече са факт. С радост можем да заявим, че голям процент от взелите специалност в нашия факултет са част от екипа ни. В момента във всяка клиника се обучават специализанти.
Обликът на един факултет се определя и от научната дейност, която осъществяват неговите преподаватели. Бихте ли представили накратко най-значимите научни проекти, над които работите?
През изминалата година в наши и чуждестранни медицински списания, електронни издания, медицински учебници и монографии са взели участие преподаватели от всички клинични и предклинични дисциплини. Тяхната обща цифра възлиза на над 150. Половината от публикациите са в издания с висок импакт фактор – Journal of the American College of Cardiology. Advance in Therapy, New England Journal of Medicine, European Heart Journal, European Journal of Physical Medicine and Rehabilitation и много други.
Кои са най-значимите постижения на младите възпитаници на факултета – студенти, специализанти, докторанти?
За отличен успех и постигнати високи резултати в учебната дейност със „Златен Хермес“ през 2020 и 2021 г. са наградени петима випускници – д-р Гълъбина Хинкова, д-р Владимир Милов, д-р Борис Митров, д-р Петя Йорданова и д-р Петър Парушев.
Що се касае до участията в конференции, симпозиуми и конгреси, поради пандемията те бяха преустановени преди две години. Последните един-два месеца тази дейност постепенно се възстановява. Предстои организирането на Лятна академия по спешна медицина, която традиционно се провежда за четвърти път и в нея вземат участие студенти по медицина от цялата страна.
Ако трябва да обобщите – какво е мястото на факултета на българската и европейската карта на висшето медицинско образование?
Нашият факултет е в структурата на СУ „Св. Климент Охридски“ – най-старото и най-престижно висше учебно заведение в страната. С гордост можем да заявим, че имаме пълна реализация на кадрите, безработни лекари от нашите студенти няма. Една трета от завършилите медицина се реализират в страни, членки на ЕС, а останалите работят в престижни клиники на водещи лечебни заведения у нас. Те са търсени и уважавани навсякъде. Специалистите по здравни грижи пък вече имат осигурени работни места още по време на обучението.