Увеличеният брой на лечебните заведения създава предпоставка за недостиг на медицински специалисти, смята министърът
„Числата, които са на повърхността, трябва да се изследват в детайли. Това трябва да бъде и призмата, през която да разсъждаваме за осигуреността на гражданите с медицински персонал“. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на дискусията „Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени“, организиран от „Индекс на болниците“, по повод изнесените данни за недостиг на лекари и медицински сестри в здравната ни система.
По думите й сред водещите причини за недостига на кадри е роенето на болниците и регионалното им разпределение. Същевременно това не се отразява на броя на хоспитализациите – 346 на 1000 души през 2019 г., на първо място в ЕС и водещо място по брой легла на глава от населението – 64%.
„Трябва да се види не само дали има достатъчно кадри, но и дали имат възможност за развитие. Медицинските университети произвеждат недостатъчно на брой кадри, като това се отнася преди всичко до медицинските сестри. Неприемливо е да има завършили 4264 медсестри, а завършилите лекари да са над 6500 в последните 5 години. И държавата, но и всички участници в здравната система имаме ангажимент да създадем среда, която да осигури желание на медиците да останат“, каза проф. Сербезова.
Сред краткосрочните мерки, които отбеляза тя, е
оптимизирането на броя на болниците в страна,
тъй като по думите ѝ увеличеният брой на лечебните заведения създава предпоставка за недостиг на медицински специалисти.
Депутатът от „Продължаваме промяната“ и председател на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев подчерта, че предстои много сериозна реформа, която обаче ще бъде проведена внимателно, заради консервативността и инертността на системата. Той припомни, че управляващата коалиция планира до края на годината да предложи за обществено обсъждане проект за въвеждане на диагностично свързаните групи, които да влязат пилотно в някои болници през 2023 г.
„Кадровите проблеми могат да бъдат решени чрез законодателни промени, които да акцентират върху развитието на младите медици. Например за НРД 2023 г. ще настояваме да бъдат включени конкретни политики на доходите на младите специалисти със съответно дотиране – добавена сума, когато млад специалист участва в процедура или в дейност по клинична пътека. В Закона за лечебните заведения ще запишем възможности за кариерно израстване, мандатност на ръководителите на клиники и др. По отношение на медицинските сестри имаме нужда от свръхпроизводство. Тенденцията е негативна, трябва да има нови филиали по места, както и допълнителни стимули за кариерно развитие. За общопрактикуващите лекари, тъй като при тях проблемът е финансирането, ненормираното работно време и допълнителната административна тежест на отчетността, предвиждаме възможността за излизане от регламента личен лекар към регламент специалисти по обща медицина, които да се конкурират помежду си. Доходите ще зависят от пациентите, които ще прегледат, а не да разчитат на студен резерв в листата си“, каза доц. Тонев.
По думите му готвените реформи целят да развият системата на амбулаторните процедури и да намалят броя на хоспитализациите. „Подкрепяме идеята на БЛС да се увеличат средствата за лечебните заведения чрез увеличаване на цените на клиничните пътеки, а не чрез увеличаването на обемите дейности“, каза доц. Тонев и уточни, че реформите ще бъдат подкрепени финансово през актуализацията на бюджета през юни месец.
„Няма проблем с лекарите, но има огромен проблем с медицинските сестри“, заяви от своя страна директорът на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. Той заяви, че въпреки осигуряването на материални стимули за сестрите, те напускат и или се местят в частни структури, или напускат професията. В отговор на въпроса защо го правят, те заявили, че напрежението в „Св. Екатерина“ е 3-4 пъти по-голямо, отколкото в частните болници.
„Защо няма дефицит на лекари? При нас професията е атрактивна, има ясно кариерно развитие, възможност за защита на дисертационни трудове, внедряване на нови технологии в болницата, 22 млн. лв. собствени средства сме инвестирали. Лекарите имат възможност за свободен преглед в кабинетите си в болницата, като ни дават 10% като процент от приходите си“, каза проф. Начев. Той допълни, че за да има реална промяна в системата, трябва да се преструктурира болничната помощ, да се премахне дублирането на дейности в структури на един собственик и да се регламентира доплащането в болниците.
„Трябва да изградим
система за национална специализация на кадрите във висшето образование
За да можем да положим стабилна основа, трябва да направим единна система – като тази във Франция, единен изпит по специалност, класация и пълно подчинение на държавата от страна на лечебните заведения“, заяви депутатът от БСП проф. Георги Михайлов. По думите му тази система предполага синхронизиране на обучението и един специалист да излиза подготвен и за всички останали заболявания, а не само за специалността си.
„До края на годината ще преразгледаме основно здравната карта. Виждаме, че 80% от болниците са в пет града, а в останалите има остър недостиг. Трябва да разберем и колко струва системата. Системата на оценка на КП е остаряла, дава възможност за лобистки интереси и не може да позволи прехвърлянето на тежестта от болничната в доболничната помощ. Нашата визия е за промени в няколко закона – ЗЛЗ, Закона за кръвта, Закона за съсловните организации и Закона за трансплантациите. Оценката на системата като цяло трябва да бъде завършена в рамките на календарната година. Припомням, че за да работят ДСГ, се изисква изключително много статистическа информация и статистически персонал, а за да се промени финансирането, трябва да се създаде национална система за възнаграждения, която да отчита квалификацията на отделния кадър“, каза още проф. Михайлов.
„Докато не се увеличи макрорамката, т.е. повече средства от БВП, нищо няма да се промени. Това ще бъде свиване на едни показатели за сметка на други. Въртим се в един порочен кръг. Необходимо е или да се увеличи здравната вноска, или да се намери друг начин за допълнително финансиране“, каза депутатът от ГЕРБ проф. Асен Балтов.
Бившият зам.-министър на здравеопазването Бойко Пенков беше категоричен, че най-важно е да се реши проблемът с персонала. „Положението е трагично. Каквото и да направим в момента, резултатите ще се проявят след най-малко 5 години. Трябва ясно да се каже кой обаче ще бъде органът, който ще реализира промените, защото в момента ситуацията е много баби – хилаво дете“, заяви д-р Пенков.
Той допълни, че в момента
няма методика, по която да се установят реалните нужди от специалисти по региони
и уточни, че трябва да се направят реални оценки за необходимостта от брой кадри и вид. Това трябва да бъде направено и от собствениците на лечебни заведения, и от общините.
Готви се нова форма на представяне на бюджетите, които правят болниците, за да има по-кратко и по-реално прогнозиране, съобщи зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев. „Темата за самозатварящи се болници се повдига тук. Министерството на здравеопазването няма идея да затваря болници. Ако болницата стигне до състояние, в което не може да се издържа, трябва да се мисли за преструктурирането й. По-скоро сме във фаза, в която болничните директори ще трябва да влязат в ролята си на мениджъри, защото имаме повишаване на цените на тока и лекарствата, от друга – недостиг на персонал, а от трета – ефикасността на болниците е много различна. Прави впечатление, че в частните болници има висока използваемост на леглата – близо 80 на сто, а в други болници тя е под 50 на сто. Тук е ролята на болничните директори как да организират работата им, така че да променят тази ситуация“, каза д-р Грибнев.
„Бих предложил едно прагматично решение, което няма да реши проблема дългосрочно, но ще го реши в краткосрочен план и едно стратегическо решение“, каза депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев.
По думите му 51 лекари, от които двама професори, четирима доценти, включително един доцент по патология, и 68 медицински сестри от Украйна са изразили желание да останат в България и да практикуват тук, ако успеем в рамките на по-малко от година да направим така, че да им се признаят дипломите. Той обаче заяви, че това зависи от Министерството на здравеопазването, което трябва да направи промени в нормативната уредба.
Д-р Симидчиев обяви, че в по-стратегически план лекарите и сестрите трябва да се обръщат не към политиците, които имат срок на действие не повече от 4 години, а към съсловните си организации, които трябва да поемат грижата за заплатите и кариерното им развитие. „Не е ясно защо лекарите, за разлика от другите регулирани професии, нямат все още почасова ставка. Ангажимент на БЛС е и продължаващото обучение и поддържането на качество“, каза той.
Източник: zdrave.net