Вирусолог – имунолог е гост в подкаста на БНР „COVID ваксините“
В поредния епизод на подкаста на БНР „COVID Ваксините“ отново ви срещаме с топ вирусолог – имунолог, за да ни разкаже този път защо при някои хора Covid-19 протича тежко или по-леко, кое като народ ни поставя на едно от първите места по смъртност от различни заболявания и защо масово не се ваксинират българите.
Гост в епизода е доц. Велислава Терзиева, началник на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец” и научен работник в Института по биология и имунология на размножаването – „Акад. Кирил Братанов“ – БАН.
„Когато направим проучвания върху генетичните фактори на имунната система, които имат отношение към боледуванието, а също и проучване на регулаторните механизми на имунната система, можем да разберем защо различните хора преболедуват различно от Covid – 19.
Тежкото протичане е свързано с една бурна имунна реакция. При Делта варианта, при Уханския вариант, това беше т.нар. „цитокинова буря“. Това се случва тогава, когато контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян. Тогава тя има разрушителна сила.
Много важни са също генетичните фактори в посока на самите рецептори. Не е само един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива поет вече от други рецепторни молекули, които по-нататък продължават да имат определена функция. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на човека. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока“, казва доц. Велислава Терзиева.
„За този коронавирус научихме, че той също се променя като другите вируси, че си търси явно нов гостоприемник, затова се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е рядкост в еволюцията. Мисля, че по отношение на това откъде е произлязъл, каквото и да кажа, засега ще бъде спекулация“, каза доц. Терзиева. И още:
„За мен най-непопулярните мерки бяха затварянето на парковете и планините в началото на пандемията. Като цяло в бъдеще всички мерки предстоят преосмисляне.
Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има симптоми. А иначе за мен най-важната и доста пренебрегната мярка у нас си остава високата обществена хигиена – улици, обществени места, обществен транспорт и т.н. Тази мярка важи дори да няма коронавирус“, посочва доц. Терзиева.
По думите на изтъкнатия имунолог-вирусолог ваксинитие срещу Covid – 19 е нормално бързо да се направят. Науката и технологиите са несравнимо по-развити отколкото в миналото.
„Но едно лекарство за един вирус няма как да бъде направено, защото вирусът се променя. По-същата причина няма как една единствена ефикасна ваксина да се направи. Защото вирусите се промянят, за да оцелеят. Така беше и при търсенето на ефикасна терапия при ХИВ-инфекцията. Прилагат се групи лекарства за поетапно спиране на вирусното размножаване. Като се правят тестове за резистентност на пациента междувременно.
Вирусът се изменя и търси начин да избяга…“, разказва още доц. Терзиева.
Според нея човек може да се ваксинира, ако иска да се предпази от тежко протичане на болестта. Ако хората не желаят сега да се вакснират, биха могли да изчакат да мине летния сезон, да си направят тест за антитела преди есента на 2022 година и чак тогава да решат дали да се вакснират.
„А иначе ние сме със сложна народопсихология, която е обусловена от нашата необичайна, различна от останалите народи история. Станали сме доста недоверчиви и доста предпазливи. Другото което е, много сериозният натиск да се ваксинираме. И още нещо – все пак трябва да има и някакво по-уважително отношение и към постиженията на наука и в медицината. Но последните години бяха доста тежки за хората и може би не сме стигнали до това отношение…
В УМБАЛ „Лозенец“ ми прави впечатление това, че пациентите идват доста късно след развитието на болестта. Като това отношение важи и за останалите заболявания, българинът не си прави нужните профилактични изследвания по принцип. А нашата болница разполага с прекрасни диагностични и лечебни възможности, лекарите и целият персонал не жалят сили за пациентите си“, заяви доц. Терзиева.
Източник: БНР