По никакъв начин няма да се съгласим договорите да важат от 1 април
БЛС предлага 30% увеличение на цените за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), 31% за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), 1.8 млн. хоспитализации и увеличение на цените на клиничните пътеки средно с 25%. Това става ясно от проекта на НРД, който Лекарският съюз е изпратил до НЗОК. С председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряме за предложените увеличения, какво ги е наложило и как те ще променят системата.
Д-р Маджаров, промените, които БЛС предлага в НРД са сериозни, но кои клинични пътеки ще са с най-голямо увеличение и кои без изменения?
Ние отдавна говорим за необходимостта от сериозни промени в сектора. Сега, след като парламентът прие бюджета има реално възможност направените от нас предложения да бъдат приети и да се реализират. Те засягат почти всички специалности. За съжаление, диференциацията на цените, която е правена през годините не е само между отделните специалности, но и в самите тях. Някои пътеки прекалено дълго са задържани с високи цени, а други – с ниски. Логично e по-добре остойностените клинични пътеки да са предпочитани и по тях да бъдат приемани по-голям брой пациенти. Отварям една скоба – само балансирането на цените на КП няма да реши изцяло този проблем. Необходимо е да се преработят кодовете, с които пътеките се отчитат. Тук трябва бордовете по специалности да помогнат сериозно, за да направим така, че от една страна „тежките“ пътеки да бъдат адекватно финансирани, а от друга да се избегне максимално възможността по тях да бъдат отчитани „леки“ случаи. Нашите предложения реално са първа стъпка към балансиране на диспропорциите, както между отделните специалности, така и в самите тях. Приемането им ще даде „глътка въздух“ на болниците, които заради повишените цени на енергоносителите и забавеното заради COVID търсене на медицинска помощ са в тежко положение. Един от ключовите моменти, залегнал в предложенията ни е предвиждането на по-малък брой хоспитализации. Ние предлагаме увеличението в цените да се случи за сметка на по-малък брой хоспитализации, които според нас са изкуствено завишени. Дори и първото тримесечие е доказателство за това. Предложението ни е вместо 2,2 млн., колкото са записали от НЗОК в мотивите към бюджета, хоспитализациите да са 1.8 млн., като пак ще са със 100 000 повече спрямо миналата година, когато са отчетени 1.7 млн.
Ако това, което искаме бъде прието и дадена болница работи по 80% от съществуващите пътеки на новите цени, които предлагаме, за същия брой пациенти, които е имала предходния месец тя трябва да реализира увеличение с минимум 25% на приходите си.
Предлагате увеличение на капитационните плащания, но липсва увеличението на потребителската такса. Управителят на Здравната каса заяви, че НЗОК би поела потребителската такса за децата. Защо?
Ако потребителската такса се заплаща от някой друг, без участието на пациента, това вече не е потребителска такса, а по-високо заплащане за дадена услуга, в случая за преглед на деца. Затова, в нашето предложение сме заложили по-високи цени за прегледи – първични и вторични за специализираната помощ, по-висока капитация за записано дете при общопрактикуващите лекари, както и по-високи цени за профилактиката на малките пациенти в сравнение с възрастните. Няма смисъл някой да заплаща потребителската такса изцяло. Има смисъл, ако една част се заплаща от потребяващия, а другата част от Касата срещу реално извършен и отчетен с касов бон преглед. При това условие може да говорим за потребителска такса, която е подпомогната от държавата. Но в случай, че тя се поема изцяло от Здравната каса, ние от УС на БЛС сме на мнение, че подобна мярка по-скоро ще доведе до злоупотреби, отколкото да подпомогне някого.
За първи път в НРД има остойностяване на здравната грижа за новородените. Това ще бъде ли достатъчно, за да бъдат усвоени средствата, отпускани от НЗОК за самостоятелните практики на медицинските сестри и акушерките?
Реално тези средства и сега не могат да се използват от самостоятелни практики на медицински сестри и акушерки. Български лекарски съюз многократно е заявявал, че така направена промяната в Наредба 9 е неработеща и всъщност представлява една фиктивна промяна. До този момент тази дейност влизаше в задълженията на общопрактикуващите лекари срещу капитацията, без да получават допълнителни средства и повечето от тях го правеха. Сега ние сме принудени да се съобразим с тази действителност и затова предлагаме цена. В самата Наредба е уточнено, че тези пари се заплащат на практиката на общопрактикуващия лекар, който има назначена при себе си медицинска сестра или акушерка и в случай, че тя е извършила тези прегледи в първите дни на новороденото. Предстои да разберем как точно би се отчитал този преглед, при положение, че новороденото дете все още няма ЕГН. Предполагам, че е добро като намерение за в бъдеще, но тази година, с този бюджет не виждам как ще се реализира.
Планирани са 2 млн. лв. за дейността. Поне те би трябвало да бъдат усвоени.
Те бяха заложени и в предишния бюджет. В този случай те поне са в бюджета на общопрактикуващите лекари и ако няма извършени такива прегледи със средствата, предвидени за тях, ще могат да се покрият други дейности в ПИМП. Миналата година бяха извадени в ред от бюджета, който нямаше кой да изпълни.
В специализираната извънболнична помощ предвиждате над 5 млн. първични прегледи и е близо като брой до цялото население на страната по последните данни на НСИ.
Не предлагаме увеличение на броя на прегледите в СИМП. Там предлагаме да се запази обема, но да се осигурят по-високи цени на прегледите.
Предлагаме обаче увеличение на направленията за изследвания за лаборатории и образна диагностика при медико-диагностичните дейности. Проблемът на българското общество е липсата на възможност пациентът да бъде изследван и диагностициран без да се налага да заплаща за това от собствения си джоб. Става въпрос за невъзможността общопрактикуващите лекари и лекарите в ДКЦ-тата да извършват своята дейност по профилактика и диспансеризация. Знаят, че на някой трябва да се направят определена група изследвания, за да може да бъде диспансеризиран и не могат да го направят, защото до сега нямаше достатъчно средства за диагностика.
С предложенията си ние реално даваме възможност на хората да се диагностицират в извънболничната помощ и да не бъдат принуждавани да влизат в болница, за да си направят например скенер или елементарни изследвания под предлог, че личният лекар няма направления за това. Там предлагаме и други мерки като категорично да не се заплащат изследванията за антитела сред преболедуване от COVID, които нямат никаква диагностична стойност и бяха включени като безплатни в наредбата, за да може да се обезпечи българският вариант на зелен сертификат. Предлагаме още и цената на PCR да се намали, с оглед на това, че вече и в Европа се признават антигенните тестове. Отива си и вълната. Много пари отиват там, а за профилактика и диагностика не остават средства.
В частта за СИМП предвиждате много сериозно увеличение – 131% на профилактичните прегледи за лица с рискови фактори за развитие на заболяване.
Предлагайки такава цена, се очаква колегите в СИМП да имат наистина интерес да развиват тази дейност. Досега тя беше заплатена с 13 лв. на преглед, докато сега ние предлагаме да е 30 лв.
Увеличавате и цените за рехабилитация и физиотерапия. Това сякаш се случва за първи път от години.
Това е едно от нещата, което от години давах като пример за подценяване и дори неглижиране на медицинска дейност. Това, което хората познават като „нагревки“ и очакват да им бъде направено безопасно от професионалист струваше 3 лв. Тази процедура обаче се извършва от рехабилитатор, използва се специализирана апаратура. Дори предложеното увеличение е недостатъчно, но е важна стъпка към правилното остойностяване на процедурата. Поставяме началото. Удовлетворен съм от това, което гласува Парламента, защото вече имаме не само амбицията, но и възможността да постигнем нещо и за колегите, и за пациентите.
В болничната помощ има увеличение на цени на пътеки с 1%, има и такива, които са увеличени със 180%. Какъв е принципът, по който сте планирали увеличенията?
Увеличението е по механизъм за определяне на „справедлива цена“ с коефициент изчислен на база британската система на определяне на цена на клиничните пътеки. Възприехме този метод като база за постепенно премахване на диспропорциите в цените на отделните клинични пътеки, натрупани с времето. Налагайки тези коефициенти върху цените на клинични пътеки у нас, се компенсират дисбалансите както между специалностите, така и в самите специалности.
Средното увеличение е с 25%. Това са нашите предложения, които се надяваме да бъдат приети от НЗОК. Нямаме намерение да отстъпваме, парите ги има и болниците още на първия месец трябва да усетят промяната.
Какво се случва с електронното здравеопазване и ще бъде ли записано то в НРД?
Не знаем на какъв етап е. Имахме две срещи, знаем, че е направена пътна карта и това е. Със сигурност ще трябва да се запише, че при преминаване към електронно направление и електронни прегледи, трябва да отпадне хартиеният носител. Това са текстовете, които трябва да се договорят между нас и експертите на НЗОК.
А работи ли се върху система за връзка между Спешна помощ и болниците?
По отношение на системата за връзка между Спешна помощ и болниците, вече има изградена такава платформа. Тя е направена от доброволци, готова е, изпратена е на МЗ. Не знаем защо се обявяват нови поръчки и се твърди, че тепърва ще се прави, след като я има готова и просто трябва да влезе в действие.
Тази системата позволява още преди достигането до адреса на пациента, медикът в линейката да се консултира с лекаря в Спешното отделение на дадена болница, да вижда на телефона или таблета си в кои болници какви свободни легла има, може дори да заяви легло. Системата е изключително удобна и функционална и е необходимо просто да се инсталира на дадено устройство.
НРД, както и бюджета на НЗОК влизат в сила от 1 януари. Какво се случва с вече изплатените средства за първото тримесечие, след като ще има нови цени?
Ще настояваме да бъдат компенсирани цените. Дейностите, които са отчели болниците, първичната и специализираната помощ, ще държим да бъдат доплатени по новите цени. Това е червена линия, от която няма да отстъпим. Знам, че за медицинските изделия и лекарствата е поет ангажимент договорите да влязат в сила със задна дата от 1 януари и по никакъв начин няма да се съгласим договорите за медицинските дейности да важат от 1 април. Това би означавало да преизчислим цените, които предлагаме сега с допълнително увеличение, тъй като ще е загубена 1/4 от годината.
Източник: zdrave.net