Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, януари 19, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Таня Димитрова: Всяка успешна операция дава такъв стимул,че забравяш за умората и продължаваш напред
  • Последвайте ни:!

Д-р Таня Димитрова: Всяка успешна операция дава такъв стимул,че забравяш за умората и продължаваш напред 

Д-р Таня Димитрова

Д-р Таня Димитрова завършва медицина в Медицинския университет – София през 2014 г. През 2015 г. започва специализация в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и през 2020 г. придобива специалност „Пластично-реконструктивна и естетична хирургия“. През 2019 г. взима участие в курс на тема „Микрохирургична техника“ в Тимишоара, Румъния. През 2018 г.провежда стаж в Клиника по реконструктивна хирургия в The Christie NHS, Манчестър, Англия.

Интересите на д-р Димитрова са в областта на реконструктивната и естетична хирургия, лечението на изгаряния, кожни тумори, травми, хронични рани. Има редица участия на български и международни конгреси и форуми.

Член е Българската асоциация по пластично-реконструктивна и естетична хирургия, на Европейската асоциация за лечение на изгаряния, на Европейската асоциация за лечение на изгаряния и на Международното дружество по пластична хирургия.

Д-р Димитрова, какво Ви накара да посветите на пластичната хирургия – една тежка и изискваща голяма издържливост област на хирургията?

Вярвам, че в живота всичко се случва с причина. Когато започнах да уча медицина, бях категорична, че няма да се занимавам с хирургия. В трети курс исках да стана невролог и кандидатствах за такъв стаж. Но пръстът на съдбата се намеси и погрешка ме изпратиха в отделението по хирургия. Бях решила да се преместя след първата седмица, но след първата операция, на която присъствах промених решението си. От друга страна, пластичната хирургия беше любов от пръв поглед. Помня първата пластична операция, на която присъствах, беше базоцелуларен карцином на носа на пациентка…

За мен това е най-интересната и вълнуваща хирургична специалност, която ти дава възможност да помагаш по много и различни начини. Среща те с най-различни пациенти – недоволни от външния си вид – основателно или не, възрастни хора с хронични рани, пациенти от инциденти – изгаряния, катастрофи, богати или бедни, млади или стари. И, без значение кой стои пред теб или е на операционната маса, трябва да дадеш максималното, да гониш най-добрия резултат. Разбира се, има и трудни моменти, когато ти се иска просто да се откажеш, но после идват и победите. Всяка успешна операция, всеки човек, на който си помогнал ти дават такъв стимул, че забравяш за умората и продължаваш напред.

Разкажете за първите случаи, които са Ви впечатлили най-много в началото на специализацията Ви?

Когато си специализант в началото на кариерата си всичко те впечатлява, всичко е ново, интересно. Първия пациент, когото видях, когато влязох в клиниката беше момче на 16 години с некротизиращ фасциит – рядка, животозастрашаваща инфекция на меките тъкани. Негов приятел го беше ударил на шега по рамото. В резултат на това става хематом, който се инфектира. Когато видях момчето, то беше в много тежко състояние с огромни рани, с опасност за живота и реален шанс да загуби целия крайник. Въпреки това, той не само оцеля, но успяхме да спасим и ръката.

Друг случай от началото на моята специализация беше инцидент, при който бяха пострадали пет деца. Все още си спомням имената на всички. Пристигнаха едновременно, по всички медии говореха за тях, бяха с тежки пламъкови изгаряния и реална опасност за живота. Наложиха се доста операции. Всички оцеляха и вече са големи момчета.

Работите в една от най-утвърдените клиники с дългогодишни традиции в тази област. Кои са Вашите учители в специалността?

Имах огромен късмет да попадна на място с такава разнообразна патология, с традиции и история. От началото на специализацията си бях под ръководството на проф. Мая Аргирова и д-р Анастасия Викторова. Научих и продължавам да уча много от тях, за което винаги ще съм благодарна, защото те ме приеха и вложиха много усилия, за да стигна до мястото, където съм днес.

Преди няколко години имах възможността да се запозная с проф. Йордан Червенков, един от бившите ръководители на Клиниката по изгаряния, от който научих много за историята и начина на работа. Почувствах гордост, че съм на това място, където хирургията е била на такова ниво още преди години.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Щастлива съм да работя с хора, с които не сме само колеги, но и приятели. Хирургията е отборен спорт, където колкото и да си самостоятелен, ако искаш да постигаш повече трябва да имаш на кого да разчиташ. Мисля, че всички са много амбициозни, с голям хъс за работа, внимателни към пациентите. За да си добър лекар, сестра, рехабилитатор или санитар на първо място трябва да си добър човек, а работата ми ме срещна с много добри хора

Новите технологии навлизат бързо във всички области на медицината. Какви са Вашите очаквания за развитието на пластичната хирургия?

Имаме още много да учим и доста, над което да работим и да усъвършенстваме. Пластичната хирургия непрекъснато върви напред, като започнем от диагностиката.Надяваме се да успеем да закупим лазарен доплер за диагностика на дълбочината на изгарянията. И да стигнем до сложни микрохирургични реконструктивни операции. Вярвам, че когато има желание и отдаденост, се постигат големи успехи.

Как виждате професионалното си развитие в бъдеще?

Надявам се да имам възможност да практикувам дълго, да се обучавам и да се усъвършенствам. И макар че оставам да практикувам в България се надявам да имам възможност да „открадна“ и малко чуждестранен опит. Вярвам, че хората тук също заслужават грижи на световно ниво.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

В малкото свободно време, което остава се опитвам да си почина максимално, да се откъсна от ежедневието, което обаче е доста трудно. Работата е такава, че не можеш просто да си тръгнеш и да забравиш. Непрекъснато мисля дали пропускам нещо, дали може да го направя по-добър начин. Най-много обичам да пътувам извън София и България, защото иначе се изкушавам да „отскоча“ до болницата, а в един момент знам, че човек трябва да се научи и да почива. Мечтая да обиколя света и да видя всичко.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си на прага на Новата година?

Най-вече да са здрави, но и да са щастливи. Да открият това, което ги вълнува и да му се посветят.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар