Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, януари 19, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. д-р Тодор Кантарджиев, д.м.н.: Менингококовата болест засяга централната нервна система
  • Последвайте ни:!

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, д.м.н.: Менингококовата болест засяга централната нервна система 

Проф. д-р Тодор Кантарджиев

При възрастните хора най-често срещан е пневмококовият менингит

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, д.м.н., е консултант на Столичната община по здравни въпроси. През 1981 г. завършва Медицинска академия, София. През 1986 г. придобива специалност “Микробиология”, през 2001 г. – “Клинична имунология”, а през 2004 г. – “Епидемиология на инфекциозните болести”. Доктор е на медицинските науки от 2008 г. и професор от 2009 г. През 2004 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в МУ, София.
Проф. д-р Тодор Кaнтарджиев е бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Председател е на Българската асоциация на микробиолозите, член на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология, на Управителния съвет на Балканското дружество по микробиология, на микологичните дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, на Американското дружество по микробиология и на Европейското дружество по клинична микробиология и заразни болести.
С проф. д-р Тодор Кантарджиев коментираме причините за разпространението и какво е лечението на менингита.
– Проф. Кантарджиев, какво заболяване е менингитът?
– Менингитът и енцефалитът са тежки инфекциозни заболявания, много често с епидемичен характер. Енцефалитите се характеризират с възпаление на мозъка, а менингитите са свързани с възпаление на мозъчните обвивки. Разделят се на две големи групи – вирусни и бактериални.
Бактериалните менингити и енцефалити имат тежко протичане, като обикновено са с неблагоприятна прогноза и вероятността да оставят трайни увреждания е много голяма. Такива в миналото са били възпаленията на менингитите при туберкулоза, като именно това е причината в момента да ваксинираме всички новородени бебета с БЦЖ ваксината. Целта е да ги предпазим през първите две години от това много тежко протичащо и инвалидизиращо възпаление на мозъчните обвивки.
Бактериалните менингити са много голям проблем в Западна Европа. В миналото е имало много голям брой деца, които са боледували от бактериални менингити, като на първо място причинителят е бил пневмококовият менингит, на второ – менингококовият, а на трето място – хемофилният менингит. След въвеждането през 2010 г. на задължителна ваксинация за пневмококи на бебетата в първата година на техния живот и задължителната ваксинация за хемофилус инфлуенце, се забелязва рязко намаляване на менингити от пневмококи и хемофилус инфлуенце.
За менингококовия менингит ваксината е препоръчителна, тя не е в задължителния календар и честотата на заболеваемост обикновено е няколко случая на година. Казвайки това за менингококовия менингит, е хубаво да споделя, че понякога се среща и т.нар. системна менингокококова болест, която засяга централната нервна система, протича в рамките на часове и е много трудна за овладяване.
През последните две години имаме регистрирани 2-3 такива случая, според статистиката на Националния център по заразни болести. Предпоследният случай на менингококова болест беше при младеж през 2006 г., ученик от
Математическата гимназия, като за съжаление, завърши фатално, както и случаят преди няколко седмици при болното дете в една от детските градини в София.
– Наблюдава ли се сезонност при вирусните менингити и енцефалити?
– Те са интересна група. През летния период се наблюдава засягане на мозъка и обвивките от така наречените ентеровирусни енцефалити. Те протичат тежко, но са с много добра прогноза – при тях не остава увреждане. Засягат най-често децата. Други вирусни заболявания, които са с много лоша прогноза, са пренасяните с кърлежи вирусни енцефалити. Слава богу, нашата страна се намира в регион, където това се случва много рядко. Обикновено в Европа до Азия има един пояс, който минава северно от България, където е налице разпространение на това заболяване.

В нашата страна такъв кърлежов енцефалит се среща много рядко и обикновено е свързан с тези географски региони, където се наблюдава миграция на птиците. Много от тях преминават през нашата страна, а една част зимуват тук. Това са птици, които живеят в северните територии и пренасят кърлежи. Поради тази причина кърлежовият енцефалит се среща по хода на тези птичи пътища. Два от тях преминават през България.

 

Единият е виа понтика – това е пътят по Черноморското ни крайбрежие в Източна България, а другият е виа аристотелис – от реките Дунав, Искър, Софийско поле, а след това продължава по поречието на р. Струма, до Средиземно море. И именно поради това, в Пернишко и по поречието на р. Струма, се срещат такива енцефалити. Хубавото е, че са много редки – приблизително по 1-2 случая на година, но за съжаление, с много лоша прогноза. Освен това, друг вид енцефалит е Западнонилската треска, която се пренася от нашенските комари. Преди 3-4 години имаше по няколко десетки смъртни случая в Сърбия, Гърция и Северна Турция.
В България правим изследвания за такива енцефалити след ухапване от комар. Затова е много важно да се вземат мерки срещу комарите и те да бъдат унищожавани покрай водоемите пролетно време, което е сигурен начин за намаляването им. Иначе, пръскането чрез хеликоптери през лятото е с малко значение за намаляване на тяхната популация.

Проф. д-р Тодор Кантарджиев

– Кой е най-често срещаният вид менингит в България?
– В България най-често срещаният и досега е пневмококовият менингит. При него боледуват възрастни, защото децата, както ви споменах, се имунизират срещу пневмококи от 2010 г.
– Как протича това заболяване при възрастните хора?
– При възрастните хора протича доста тежко. Най-често те боледуват от пневмококов и по-рядко от менингококов менингит. Той започва със силно главоболие, страх от светлина, вратна ригидност, висока температура и промени в съзнанието. Болният веднага трябва да бъде настанен в специализирана неврологична клиника, а ако е дете – в специализирано детско заведение или неврологична клиника, за да може да се предприеме незабавно лечение. То е свързано с намаляване на вътречерепното налягане, защото това е една от първите прояви на болестта.
– С какви медикаменти се лекуват менингитите, според вида им?
– Бактериалните менингити се лекуват с антибиотици, а вирусните – симптоматично. Понякога се включват и определени антивирусни лекарства, които биха могли да подействат на някой от менингитите или вирусните енцефалити, които са редки, но много тежко протичащи. На 10 000 души болни от грип, само един може да направи грипен енцефалит, който обаче е с много лоша прогноза, въпреки лечението на грипа.
При морбили също може да се получи възпаление на мозъка при неваксинирани хора. Ако те са прекарали заболяването, около 10 години след това, е възможно да се появи един бавно протичащ енцефалит, който довежда до тежки увреждания, включително и при млади хора. Те могат да доведат до трайна слепота или други тежки уреждания на мозъка.
– Симптомите на менингит еднакви ли са при различните видове?
– Симптомите на менингита не се различават много, затова най-важното е лабораторната диагноза да е поставена от много добре подготвени лекари-микробиолози.
– Как се предава заболяването?
– Нужен е много близък контакт. Хората трябва да спят например в едно помещение дълго време. Заболяването се предава по въздушно-капков път и чрез общи предмети.
– Ваксините, налични в България, срещу кои видове менингит са насочени?
– Ваксините, които са налични в България, не са за менингит, а за менингококова болест. Менингококите причиняват както менингит, така и менингококова болест, от която наскоро почина детето от София. Това не беше менингит, а менингококова болест. Тя протича със засягане на вътрешните органи и образуване на тромби от самите бактерии.
Менингококите запушват предните кръвоносни съдове, вследствие на което се развива черен петнист микротичен обрив по кожата на пациента. В момента има ваксина за менингит С, а в последните години в Старозагорско и Пловдивско менингитите бяха от вида С. Затова и ваксината се избира в зависимост от географския регион, където доминира някой от видовете. Менингококите, които са открити при децата в софийската детска градина, са нетипабилни – тоест, безкапсулни.
Деляна УЗУНОВА
Източник: zdrave.to

Добавете коментар