Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, юли 6, 2022
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » При 24% от починалите родилки у нас причините са тромбоемболични
  • Последвайте ни:!

При 24% от починалите родилки у нас причините са тромбоемболични 

майчината смъртност

„Налице е неправилно отчитане на смъртността при родилките (майчината смъртност), когато раждането протича с усложнения (шок, остра сърдечна недостатъчност или остра дихателна недостатъчност), при условията на Национален рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022г., тъй като раждането и тези усложнения се отчитат като две отделни състояния/основни диагнози/клинични пътеки/клинични процедури (КП и КПр), с две различни ИЗ-та.“

Това показват резултатите от проучването на смъртността на родилките в България за периода 2010 – 2020 година, проведено през миналата година от доц. д-р Никола Василев, специалист по медицинските специалности „Акушерство и гинекология“ и „Обща и клинична патология“, д-р Румен Велев, специалист по медицинската специалност „Акушерство и гинекология“ и д-р Дарина Минева, главен експерт в дирекция „Методология на медицинските дейности и на денталните дейности“ на НЗОК, по нареждане на управителя на НЗОК.

Проблемът с майчината смъртност е не само медицински, в тесен смисъл акушерски, но и социално медицински проблем, проявяващ се като единна единица на майчиното и детско здраве, категорични са още авторите на изследването.

Те подчертават, че проучването се базира

само на медицинската документация от болниците,

като в същото време липсват данни за медицинската грижа от извънболничната и спешната помощ, както и данни за управление на клиничното състояние при манифестни и латентни състояния през бременността.

„Прави впечатление известното разминаване между данните за броя починали родилки в нашето проучване и това на НЦОЗА, което е особено подчертано през 2019 г., когато бе обявена нулева майчина смъртност. Ние отчитаме 8 случая. Една от възможните причини за това е, че когато пациентите се превеждат от родилно отделение в ОАИЛ в многопрофилните болници, на същата се издава нова история на заболяването (ИЗ)/ история на бременността и раждането (ИБР), в която е отбелязано „Състояние след раждане по нормален механизъм или след цезарово сечение“ и водеща диагноза е съответното усложнение, например шок, или остра сърдечно-съдова недостатъчност (ОССН), или Остра дихателна недостатъчност (ОДН). Тъй като по-голямата част от тези случаи са в многопрофилни болници, това може да се очертае като основен проблем, даващ отражение върху неправилното отчитане на майчина смъртност“, пише в доклада.

Проучването показва, че смъртността е във възрастовите групи 20-29 години, последвани от групите 35-39 години и 30-34 години, като

преобладават групите с по-висок индекс на телесна маса

Като причина е посочен естествен фактор – честота на бременностите.

„Установено е още, че смъртността е най-голяма при случаите със спешно цезарово сечение, следвана от случаите на нормално раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи пряка причинно-следствена връзка между начина на раждане и смъртността, тъй като случаите са много малко и в голям процент от тях причините, довели до извършване на спешно цезарово сечение, се явяват и причини за смъртта“, казват авторите на проучването. Най-често смъртността при родилките настъпва до седмия ден от раждането. При 20 случая е регистрирана до 24-ия час, при 19 случая – между 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден“, пише в доклада.

Експертите посочват, че в страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ преобладават индиректните причини за смъртност, а в останалите страни водещи са директните причини. За България, на базата на този период, директните причини са 79%, а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави впечатление, е високият дял на тромбоемболичните причини – 24% за България.

„Този факт със сигурност се нуждае от допълнително изследване, както като непосредствена причина, така и за анализ на рисковите фактори (например: висок ИТМ) и за последващата профилактика. В документите, които изследвахме липсват данни за майчина смъртност при на извършване на аборт“, пишат още авторите на изследването.

В заключение те посочват, че нивото на смъртността на родилките в България през разглеждания период 2010 – 2020 г.

се определя като средно към високо

спрямо смъртността в останалите държави в Европа. „Причините за това са диверсификацията и девиацията на здравните услуги, за сметка на неглижирането на такива здравни дейности, в които българската здравна система е имала устойчивост и приемственост преди реформите от 2000 година. За подобряване на нивото на майчината смъртност е необходимо провеждане на мащабно ежегодно проучване на смъртността, което да обхваща всички аспекти на индивидуалното и обществено здраве, както и създаване на държавна програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност“, пише в доклада.

Сред останалите препоръки са подобряване отразяването на смъртността при родилките и своевременния ѝ отчет; изготвяне на годишни доклади за анализ на смъртността при родилките; подобряване на правилата за добра медицинска практика на база на анализ на причините, довели до смъртността при родилките; отразяване на индекса на телесна маса (ИТМ) в история на заболяването, като специфичен белег, определящ високия риск на бременността; нивото на ИТМ да се счита като фактор за рискова бременност/раждане и да залегне като критерий в програмата за проследяване на бременността.

„Усложненията по време на раждане като: ОССН, ОДН, шок, да се отчитат като втори код в ИБР. Да се отчита раждане с конкретното усложнение, за коректност на статистиката за майчина смъртност. Има необходимост от интегриран подход при разглеждане на смъртността на родилките, заедно с общата смъртност“, категорични са авторите на доклада.

Източник: zdrave.to

Добавете коментар