Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, май 25, 2022
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Пандемия, лоши системи и липса на персонал водят до намаляване продължителността на живота в България и Румъния
  • Последвайте ни:!

Пандемия, лоши системи и липса на персонал водят до намаляване продължителността на живота в България и Румъния 

продължителността на живота

Двете страни са на последно място в ЕС по този показател

Краят на 2021 г. донесе лоши новини както за българите, така и за румънците, тъй като последният здравен доклад на Европейската комисия поставя тези две държави от Югоизточна Европа на последно място по обща продължителност на живота на техните граждани, съобщава EUObserver.

Данните в доклада показват, че заради COVID-19 румънци и българи вече умират дори по-млади от преди.

Продължителността на живота както в България, така и в Румъния е намаляла – съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. по време на пандемията, двойно над средното ниво за Европа, където намалението е от 0,7 години.

Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), докато Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последно място.

В България, подобно на Румъния, пандемията временно преобърна постигнатото за години в продължителността на живота, отбелязва ЕUObserver.

Въпреки подобренията на здравната система през последното десетилетие, въздействието на постоянни високорискови фактори, високите плащания от джоба и прекомерно ориентираните към болничната помощ продължават да възпрепятстват работата на системата, се посочва в доклада.

Продължителността на живота в Румъния и България се е увеличила съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средната за ЕС с впечатляващите 6 и 8 години.

В Румъния жените живеят средно с осем години по-дълго от мъжете (78,4 години спрямо 70,5) – една от най-големите различия между половете в продължителността на живота в ЕС.

Един основен фактор, който съкращава живота на много българи и румънци, е болната здравна система. Разходите на глава от населението за превенция и в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа.

Здравната система е с недостатъчни ресурси и се представя слабо. Въпреки неотдавнашните увеличения на разходите, финансирането на здравните грижи за първичната медицинска помощ също е най-ниското сред страните от ЕС.

Слабата първична помощ и ниското ниво на превенция може да обясни високите нива на смъртност в Румъния в България както от предотвратими, така и от лечими заболявания, смятат експертите.

В доклада се посочва, че в България „се смята, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, като отиват директно в болничните спешни отделения“.

И в двете страни разходите за здравеопазване на глава от населението им отреждат последните места в ЕС според Euro Health Consumer Index.

В Румъния те са 661 евро годишно на жител, а в България – 626 евро годишно на глава от населението. Това са най-ниските нива на разходи за медицинската система от която и да е друга страна от ЕС според Евростат, и е доста под разходите на най-добрите като Люксембург, Швеция и Дания, които имат по над 5500 евро разходи за здравеопазване на глава от населението за година.

Друг проблем, посочен в доклада, е липсата на медицински персонал. За Румъния „миграцията на медицински персонал е допринесла за недостига на здравни работници в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава от населението е доста под средния за ЕС. Това се отразява негативно на достъпа до грижи и увеличава времето за чакане“.

В България „няколко фактора допринасят за недостига на медицински сестри, включително ниският брой завършили медицински сестри, загубата на обучени медицински сестри поради емиграция, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и условията на труд“.

Това е проблем, с който бившите комунистически страни от ЕС се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри отиват да работят в други държави членки в търсене на по-добро заплащане и по-добри условия на работа, избягвайки липсата на инвестиции в медицинската система, широко разпространената корупция и политически назначените мениджъри на болници.

Освен лошата здравна система, докладът на Европейската комисия показва, че нездравословният начин на живот и лошите навици допринасят за почти половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.

„Румъния отчита по-висока консумация на алкохол и по-нездравословни диети от средните за ЕС. Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт, докато ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак“, сочат експертите.

България получава същата мрачна оценка. „Тютюнопушенето, нездравословното хранене, консумацията на алкохол и ниската физическа активност са отговорни за близо половината от всички смъртни случаи в България. Процентът на пушенето при възрастни и юноши е най-висок в ЕС“.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар