Д-р Николай Спасов: Надеждата за живот никога не умира, въпреки страха от болестта | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, май 18, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Николай Спасов: Надеждата за живот никога не умира, въпреки страха от болестта
  • Последвайте ни:!

Д-р Николай Спасов: Надеждата за живот никога не умира, въпреки страха от болестта 

Д-р Николай Спасов

 

Д-р Николай Спасов завършва медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От април 2020 г. е част от екипа на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Софиямед“. От ноември 2020 г. е част от екипа на COVID отделението на болницата.

Д-р Спасов, изпращате една натоварена година, в която лекувахте пациенти с COVID. С какво този опит допринесе за професионалното Ви развитие?

Така е, годината беше много натоварена, преодоляхме няколко COVID вълни, които ставаха все по-тежки и по- смъртоносни. И сега искам да окуража хората да се ваксинират, защото сме постигнали плато на заболелите и това е точният момент преди следващия удар от вируса.

Опитът, който натрупах в COVID отделението на УМБАЛ „Софиямед“ в работата ми с изключителни специалисти в областта на инфекциозните и не само на тези заболявания, е наистина безценен и ще ми бъде много полезен в бъдещото ми развитие.

Какво научихте от пациентите си в чисто човешки план?

Това, че надеждата за живот никога не умира, въпреки страха от коварната болест. Има я и в очите на едно дете, и на един дядо на 90 години.

Нашата задача не беше само лечението на пациентите, но и това да се почувстват в една сигурна и безопасна среда. Друг важен аспект беше и тяхната психическа рехабилитация.

Донесе ли Ви тази работа удовлетворение, че сте избрал медицината за своя съдба?

Определено ми донесе удовлетвореност, защото имах възможност да помогна на нашето общество в един от най-тежките за него моменти, а именно тази епидемия. Всички медици успяхме много бързо да се прегрупираме и без страх да се настроим за тази битка. Длъжни сме да изразим и съболезнования на всички хора, загубили близък човек и колега. И още нещо – не трябва да се отпускаме, защото войната още не е свършила!

Искам да Ви върна назад във времето и да Ви попитам какво Ви мотивира да станете лекар?

Винаги съм искал да помагам на хората и да съм полезен на обществото ни, а каква по-хуманна и благородна професия би могъл да избере един човек от медицината? В този момент съм още по-горд и мотивиран, че избрах именно нея.

Кои бяха най-добрите Ви учители в медицината?

Бих искал да благодаря на всички мои учители до момента от първите години в училище, през гимназията и медицинския университет, защото благодарение на тях съм това, което съм днес. Искам да благодаря на моя ръководител на специализацията д-р Бисер Петров. Един доказан специалист с дългогодишен опит в общата, коремна, жлъчно-чернодробна, лапароскопска хирургия и колопроктология в Клиниката по коремна хирургия на УМБАЛ „Софиямед“. Той е един изключителен човек и ментор, който всекидневно ми предава от знанията и опита си в медицината, и не само. Искам да благодаря и на д-р Василка Зарчева. Тя един прекрасен човек и клиницист, от който научих толкова много за инфекциозните заболявания, и не само. Радвам се, че имах възможността да почерпя от безценния й опит, натрупан през дългите години неуморна работа.

Кои качества цените най-много у колегите си днес?

Ценя трудолюбието, отдадеността към пациента, нестихващата жажда за нови знания, желанието да градиш нови умения. И честността!

Какво бихте искали да им пожелаете за годината, която идва?

Да сме живи и здрави. Психически устойчиви въпреки трудностите. Да преборим колкото се може по-бързо COVID пандемията.

А какво пожелавате на себе си?

Здраве!

Източник: zdrave.net

Добавете коментар