Предложеното от МЗ включване на две нови амбулаторни процедури в пакета дейности, заплащани от НЗОК – № 46 – Диагностика и лечение на пациенти с инсулинозависим диабет, ползващи инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата, и № 47- Обучение и подпомагащо консултиране на пациенти с диабет, предизвика интереса на пациентски и родителски организации, които имат отношение към създаването на съвременна и адекватна нормативна уредба на медицинските услуги и грижите за деца и възрастни, които живеят са това широко разпространено социалнозначимо заболяване.
Днес представяме мненията на председателките на две такива организации – СНЦ „Култура без граници“ и Националната асоциация на деца и млади хора с диабет.
Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на деца и млади хора с диабет (НАДМХД):
Намалете административната тежест за хората с диабет
Доволни сме, че след толкова срещи и разговори в годините се прави някаква стъпка в посока на нашите предложения относно достъпа до лечение, обучение, контрол и профилактика на пациенти с инсулинозависим диабет и не само. Всичко, което в момента е качено на сайта на МЗ за обществено обсъждане, ние от Националната асоциация на деца и млади хора с диабет (НАДМХД) сме го предлагали през годините и сме доволни, че най-накрая има крачка напред и чуваемост за нашите проблеми.
И двете амбулаторни процедури – № 46 „Диагностика и лечение на пациенти с инсулинозависим диабет, ползващи инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата“ и № 47 „Обучение и подпомагащо консултиране на пациенти с диабет“ са важни за нас и се надяваме, че ще бъдат приети.
Ще сме още повече удовлетворени обаче, ако в близко време се предприемат и стъпки за намаляване на административната тежест за хората с диабет, която в момента е много голяма и им създава значителни трудности.
Процесът на издаване на протоколи за инсулин, за инсулинови помпи, а сега вече и за сензори за постоянно измерване на кръвна захар, е доста тежък и дълъг. Както винаги съм казвала, трябват минимум по два дни от месеца, за да си осигуриш всички тези документи.
Парадокс е също така, че комисиите, които разглеждат протоколите за инсулинови помпи и сензори, са само три – в София, Пловдив и Варна, за деца с диабет до 18 години, и само две – в София и Варна, за всички над 18 годишна възраст.
Това е едно неразумно решение и в никакъв случай не допринася за пълноценното лечение на инсулинозависими пациенти. Това е една тема, която тепърва ще започваме да коментираме и обсъждаме, но сега имаме още един повод да настояваме за промени, които да подобрят достъпа до качествено лечение и до облекчаване на пациентите.
Надяваме се този път да бъдем чути скоро, а не след много приказки и обещания.
Росица Пандова, председател на сдружение с нестопанска цел „Култура без граници“:
Трябва да се говори и за дистанционно наблюдение на пациентите с диабет
Еднодневните процедури са крачка напред в решаването на проблемите на хората с диабет, които поради заболяването си са попаднали в тежката бюрократична машина на здравеопазването.
Смятам обаче, че престоят в болница след първоначалната манифестация на заболяването е ненужен и финансово нерентабилен. Също така той има негативни последици за психиката на хората с диабет и техните семейства. Всички допълнителни промени в титрирането и инсулиноподаването – инжекционно или през инсулинова помпа, както и използването на сензор и затворена система, изискват само амбулаторно обучение, осъществено от екип – медицинско лице и технологичен обучител.
В развитите страни се говори за диабетен тим, който осъществява комплексна грижа от обучен родител, лекар – ендокринолог, медицинска сестра от учебното заведение на децата.
Възможността пациентът да има постоянен достъп до обучения е от изключителна важност за поддържането на добър контрол на диабета. Това е важно от една страна заради психологическата подкрепа и поддържането на добро самочувствие, а от друга – за формиране на положителна нагласа у пациентите.
В условията на пандемия освен еднодневните процедури, е необходимо да се говори и за телемедицина или дистанционно наблюдение на пациентите с диабет. Съвременните възможности, които дава ползването на сензори, са почти свършена работа по отношение на дистанционния мониторинг. За това обаче е необходима законова основа, на която да стъпи този вид медицинска услуга.
Времето, необходимо за обучение, не трябва да бъде лимитирано от 30 минути при първоначален преглед и 15 минути за еднократен вторичен преглед. Пациентът трябва да има неограничен достъп до обучителите на различни нива в случай, че се чувства несигурен.
Резултатът от по-честите консултации е постигане на добър контрол и косвено финансов, защото се избягва плащане поради усложнения. Затова инвестицията в условно здрави пациенти е от полза за цялото общество, това са спестени пари за лечение на инвалидизирани пациенти.
Източник: zdrave.net