Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, декември 8, 2021
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Европейски експерт: Онкологичните центрове са прекалено много в България
  • Последвайте ни:!

Европейски експерт: Онкологичните центрове са прекалено много в България 

Онкологичните центрове

Д-р Симидчиев: Пандемията се отрази негативно на диагностиката и лечението на онкозаболяванията

Над 800 000, а не 300 000 са поименните записи на хората с рак в България в Националния раков регистър

 

„Над 800 000, а не 300 000 са поименните записи на хората с рак в България в Националния раков регистър. Това заяви директорът на Раковия регистър проф. Здравка Валерианова по време на кръглата маса на тема „Националният план за контрол на рака – мисията възможна“, която се проведе днес.

По думите й новите случаи всяко година не са 20 000, а техният действителен брой е 36-37 000 годишно. „Единствено умиранията са действително 17 000, защото това са данни от НСИ“, отсече проф. Валерианова.

„Най-висок е броя на умиранията от рак у нас, защото борбата с рака е неефективна. По преживяемост при определени локализации сме на последно място в света, даже не и в Европа. Ранната диагностика е отражение на превантивните действия. Трябва да е ясно, че скринингът не се прави на болни хора и това не са профилактичните пътеки на НЗОК. Скринингът цели да не се прояви рака при здрави хора“, каза проф. Валерианова.

Тя отбеляза, че от цяла Европа

само в България и Словения няма антираков план,

а в България няма и национални скринингови програми. „Националният раков регистър не функционира ефективно, но не заради хората, които работят в него, а защото политиката на МЗ е  неоптимална и неефективна“, завърши тя.

„Ракът е на второ място сред причините за смъртност в България, след сърдечносъдовите заболявания и МЗ определя като приоритетна борбата с него“, потвърди д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ в МЗ.

Той подчерта, че усилията на МЗ в последните години са насочени в различни посоки – лечебните заведения в България бяха снабдени с нови апаратури, както и създаване на възможности за изпълняване на ефективни профилактични програми.

Д-р Бенишев отбеляза и приемането на националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021-2024 г. , която е и насочена към широката информационна кампания за значимостта на този вид рак и профилактичния ефект на ваксината срещу него.

Д-р Хасан Адемов, дългогодишен член на парламентарната здравна комисия, подчерта, че е изключително важен проблемът, като цитира данни, че през 2020 г. в Европейския съюз 2,7 млн. души са били диагностицирани с раково заболяване, а 1,3 млн. души са починали в резултат на болестта.

Д-р Адемов заяви, че

националният план трябва да бъде интегриран с европейския план за борба с рака,

а когато бъде готов, той ще настоява да бъде представен в парламентарната Комисия по здравеопазване и дори в пленарна зала, за да се гарантира максималната му публичност. Той отбеляза необходимостта от връзка между националния план за борба с рака и политиките в него и възможните инструменти за финансиране, като подчерта, че ЕС е отделил за общия европейски план 4 млрд. евро.

Модераторът на дискусията д-р Александър Симидчиев заяви, че след толкова години мерки на парче е настъпил моментът, в който да се даде ход на комплексен документ, който да гарантира качествено управление на онкологичните грижи. Статистиката е красноречива за драматичния ръст на раковите заболявания – всяка шеста смърт в света се дължи на рака, отбеляза Симидчиев.

Той цитира данни, според които смъртността в България е 130 на 100 хиляди и средно около 18 хиляди души умират от рак ежегодно. България е и сред европейските държави, в които възрастово стандартизираната смъртност не спада.

Д-р Симидчиев допълни, че пандемията от COVID-19 допълнително се е отразила негативно на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. Той подчерта, че с 80% са намалели колоноскопиите от началото на пандемия, а с 50% скринингът по повод на лезии. Намаляване има и на скрининговите програми, нефинансирани от държавата. „Работим в авариен режим. Самото заболяване COVID влошава прогнозата на онкологичното заболяване. Самите онколози предпочитат по-щадяща терапия, протоколите се използват в по-щадящ вариант, така процентът на хората с шанс за излекуване намалява. Нараства нуждата от общ подход към онкозаболяванията по време на пандемия“, каза д-р Симидчиев.

„Най-много иновативни лекарства има в последните години за лечение на солидни тумори и онкохематологични заболявания. В тази връзка на Съвета по цени и реимбурсиране ни беше вменена оценка на здравните технологии на новите молекули и на новите индикация на добре известните молекули.“ Това каза проф. Николай Данчев, председател на НСЦР.

Той подчерта, че ролята на Съвета е да уеднакви условията за лечение в България с тези на гражданите на европейските страни. По думите му, цената на моноклоналните антитела е една от най ниските у нас, в сравнение с другите европейски страни. В последните години това сравнение е позволило да се икономисат много милиони левове.

„Проследяване на ефекта на иновативните лекарствени молекули е три години в предварително определени лечебни заведения. Тези решения не са наши еднозначни, а се взимат от Експертните съвети. Данните от болниците са анонимизирани и един път годишно правим обобщение на данни. В България има 42 болници – държавни и частни се занимават с лечение на туморите и онкохематологията“, каза още проф. Данчев.

Той допълни, че за 2019 г.

в позитивния лекарствен списък са включени 19 лекарствени продукта в областта на онкологията,

които са лекарствени форми на 8 нови непатентни наименования, а за 2020 г. – 6 лекарствени продукти. Извършена е и ОЗТ са включени 9 лекарствени продукта в онкологията, които преди това са имали други показания.

Тимлидерът на Европейския план за борба с рака Матиас Шупе очерта четири стълба, на които е стъпил европейският план за борба с рака – превенция, ранно откриване, диагностика и лечение, подобряване на качеството на живот на пациентите с рак и преживелите заболяването. Шупе отбеляза инициативите в тази връзка, сред които за образна диагностика на онкологични заболявания, схема за онкологичен скрининг, мрежа на ЕС от национални всеобхватни центрове за борба с рака.

Проф. Тит Албрехт, координатор съвместни дейности на Европейската ракова организация на ниво ЕС, обаче напълно откровено и категорично заяви, че онкологичните центрове са прекалено много в България. „Трябва да се разработят няколко центъра на много високо ниво и след това да се надгради мрежа, която да подкрепи научни изследвания и да разработват ръководства на национално ниво“, каза проф. Албрехт.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев заяви, че Националният антираков план не е нова инициатива, но сега вече се работи по нея не като национална, а като европейска политика, от която част е България.

„Въпреки че има работна група към МЗ още нищо не е направено. Работната група не се е събирало от първото си заседание през май месец. Диагностиката изостава сериозно. Нужни са конкретни инициативи като например предотвратяване на ракови заболявания, причинени от инфекции.

До 2030 г. 90% от момичетата трябва да бъдат ваксинирани срещу рак на маточната шийки, а сега са 3-4%

До 2040 г. не повече от 5% от възрастното население в Европа трябва да пушат. Нужни са действия – непопулярни мерки, по-високи цени, предупреждения и забрани“, каза Денев.

По думите му до 2025 г. 90% от населението да има достъп до скрингови програми. „Трябва а бъдат създадени национални скринингови програми и разписани отговорностите на всички участниците в тях. Общопрактикуващите лекари трябва да издирят рисковите групи от пациентската си листа. Всяка програма трябва да има индикатор колко пациенти минават годишно и колко за пет години. Ранното откриване трябва да е свързано с прецизна диагностика. Точна дефиниция на рисковите групи, напредък на образната диагностика, бази данни, които могат да подпомагат лекарите в прецизното диагностициране и молекулярно прогнозиране, биомаркери. Ние като фармацевтична индустрия ще подкрепим детайлен план – конкретни цели, финансиране, индикатори и срокове“, каза още Денев.

Европейските експерти припомниха целите на Европейския антираков план – профилактика ранно откриване на рак, диагностика и лечение и подобряване на качеството на живот.

Профилактика чрез действия, насочени към ключови рискови фактори като тютюнопушенето (за да се гарантира, че до 2040 г. по-малко от 5% от населението ще употребява тютюн), вредната консумация на алкохол, замърсяването на околната среда и опасните вещества. Ще се насърчат здравословното хранене и физическата активност. За да бъдат предотвратени ракови заболявания, причинени от инфекции, в плана за борба с рака се определя цел до 2030 г. най-малко 90% от целевата група от момичета в ЕС да бъдат ваксинирани, както и да се увеличи значително ваксинацията сред момчетата.

Ранно откриване на рак чрез подобряване на достъпа и качеството на диагностиката и оказване на подкрепа на държавите членки да гарантират, че до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на шийката на матката и рак на дебелото черво, ще получи възможност за извършване на скрининг. В подкрепа на действията в тази област ще бъде предложена нова подпомагана от ЕС схема за онкологичен скрининг.

Диагностика и лечение чрез осигуряване на по-добре интегрирани и всеобхватни грижи при ракови заболявания и преодоляване на неравноправния достъп до качествени грижи и лекарства. До 2030 г. 90% от отговарящите на условията пациенти следва да имат достъп до национални всеобхватни центрове за борба с рака, свързани чрез нова мрежа на ЕС. До края на 2021 г. ще бъде стартирана нова инициатива „Диагностика и лечение на рак за всички“, която ще спомогне за

по-добър достъп до иновативна диагностика и лечение на ракови заболявания,

а Европейската инициатива за разбиране на онкологичните заболявания ще спомогне за идентифицирането на хората, изложени на висок риск от често срещани ракови заболявания.

Подобряване на качеството на живот на пациентите с рак и преживелите раково заболяване хора, включително рехабилитация, потенциален рецидив на тумори, метастатично заболяване и мерки в подкрепа на социалната интеграция и реинтеграцията на работното място. Ще бъде стартирана Инициатива за по-добър живот на страдащите от рак пациенти, която ще бъде насочена към последващите грижи.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар