Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, ноември 26, 2021
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. д-р Лъчезар Гроздински: Диабетиците развиват атеросклероза 4 пъти по-често
  • Последвайте ни:!

Проф. д-р Лъчезар Гроздински: Диабетиците развиват атеросклероза 4 пъти по-често 

Проф. д-р Лъчезар Гроздински

COVID уврежда предимно кръвоносните съдове

Проф. д-р Лъчезар Гроздински е председател на Националното дружество по ангиология и флебология, както и на Комисията по ултразвукова съдова диагностика, член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. От 2012 г. е началник на Клиниката по ангиология и флебология към “Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ” в София. Разговаряме с проф. Гроздинскинего за съдовата патология, която настъпва от диабет, както и при боледуване от COVID. 

– Проф. Гроздински, какво се случва в кръвоносните съдове на хората с диабет?

– Диабетът засяга сериозно кръвоносните съдове на човека, както големите, така и малките артерии – макро- и микроциркулацията. Най-честото усложнение на диабета в макроциркулацията е атеросклерозата. Тя протича със стесняване и запушване на съдовете. Съобразно локализацията на това запушване се развиват миокарден инфаркт, мозъчен инсулт или периферна гангрена. 

Атеросклероза се развива от два до четири пъти по-често при хора с диабет, отколкото при тези, които нямат това заболяване. При захарен диабет много по-тежки и чести са усложненията от мозъчно-съдовата болест.   

Високото ниво на кръвната захар уврежда съдовия ендотел и точно това е причината да се развие мултифокална атеросклероза с множествени поражения върху съдовете. Съдовият ендотел представлява вътрешната обвивка на съдовете. Клетките на ендотела продуцират различни вещества, като основното е азотен окис, който отговаря за функционалното разширяване на съдовете. Освен това клетките на ендотела защитават от тромбози, като съдържат противосъсирващи фактори и осигуряват свободно движение на кръвта. Когато обаче, настъпи ендотелна дисфункция, причинена от захарния диабет, се създават условия за развитие на атеросклероза. 

От друга страна, повишеното ниво на кръвната захар уврежда и малките съдове, без да ги запушва. Дисфункцията е на ниво капиляри и артериоли, което смущава артериалния кръвоток на микрониво. Когато се съчетае дисфункцията на макро- и микроциркулацията, органите страдат от исхемия – недостатъчно количество кислород. 

– Какво ще посъветвате хората с диабет, за да превентират атеросклерозата и нейните тежки усложнения?

– Най-доброто изследване, което може да си правят периодично хората с диабет, особено с възрастовия тип 2, е с ехо-доплер. 

5 лесни начина за укрепване на кръвоносните съдове

Всички хора с диабет над 50-годишна възраст задължително веднъж или два пъти ходишно трябва да минават на контролен преглед при ангиолог, който да изследва с ехо-доплер периферните, каротидните (мозъчните) и висцералните (коремните) им съдове. 

С ехо-доплер се установяват промените в макроциркулацията – атеросклеротични плаки, стеснения на мозъчни, периферни съдове и на съдовете на корема. Когато тези стеснения се диагностицират своевременно, преди да се развият тромбози, можем да ги профилактираме с медикаменти, намаляващи съсирваемостта на кръвта. Ако стесненията са по-значителни, се налага да се проведе ендоваскуларно лечение с поставяне на стент, който разширява кръвоносния съд. Когато вече има запушване, се извършва съдова реконструкция или съдът се отпушва с ендоваскуларни методи. 

– Какви поражения нанася на съдовете боледуването от COVID?

– COVID протича не толкова със засягане структурите на белия дроб или други органи, колкото на съдовете. Ето защо, COVID е не само белодробно, но и съдово заболяване, което уврежда и големите, и малките съдове, както при диабета. Възпалението на ендотела на малките съдове на белия дроб води до тяхното запушване, от което страда цялата микроциркулация на белия дроб. Запушването на капилярно ниво прави така, че дори да подаваме изкуствено кислород, той не може да стигне до еритроцитите и да бъде разнесен в тялото. Това, което се описва в белия дроб, в повечето случаи не са пневмонии. Защото пневмонията е възпаление в следствие на бактериална инфекция. При COVID настъпва особена съдова патология. 

 

Проф. д-р Лъчезар Гроздински

Вирусът засяга също макроциркулацията и по-специално вените. Уврежда се венозният ендотел и настъпва свръхсъсирваемост на кръвта. Когато това се съчетае с обездвижване, се развиват венозни тромбози. Те са доста опасни, като не малък процент от тях прерастват в белодробни емболии – откъсва се съсирек от вената и мигрира в белия дроб, където причинява белодробен инфаркт. От 20 до 40% от пациентите със средно тежки и тежки форми на COVID развиват венозни тромбози и белодробни емболии. От тях до 40% умират от белодробна емболия, причинена от COVID. 

В 5% от случаите COVID може да причини артериални тромбози, включително периферни и мозъчни, но това усложнение е по-рядко. Докато венозните усложнения след COVID са много чести и тежки. Затова трябва да се лекуват и профилактират активно с противосъсирващи лекарства. Дори и след излекуване, част от съдовия венозен ендотел е вече увреден, като до месец и половина се наблюдава повишена склонност към съсирваемост на кръвта и образуване на тромбози. Част от пациентите, прекарали COVID, може да имат недиагностицирани по-леки венозни тромбози и белодробни емболии. 

– Какви програми за постковид профилактика биха могли да ползват тези пациенти?

– Разполагаме с ефективен диагностичен метод за венозната система – венозният компресионен ехо-доплер. Чрез този метод може да кажем с много голяма вероятност дали вените са запушени или е прекарано запушване. За белодробния тромбемболизъм диагностика се прави с контрастен скенер, но само ако има причина за това. 

– Когато COVID е изкаран в лека форма, в домашни условия, има ли риск впоследствие от повишена съсирваемост на кръвта?

– Понякога има. Изследват се Д-димери (DD), за да се види дали са повишени. Понякога повишените стойности са индикатор за завишена съсирваемост на кръвта, а друг път са израз на прекараната инфекция. При всички случаи ни алармират, че съществува известен риск. Но при хората, прекарали средно тежък и тежък COVID,  вирусът със сигурност е увредил съдовия ендотел и това едва ли ще мине от само себе си. Може да се очаква и късен постковид синдром, който обаче все още не е изучен. 

3 начина да се предпазите от запушване на кръвоносните съдове

– Защо се стигна до сегашната вълна на заболели от COVID и до висока смъртност?

– България е с най-слабо ваксинационно покритие в Европа и с най-голяма съпротива към ваксините. Това не говори добре за нашето общество и поставя под въпрос дали изобщо сме такова. Ако всеки човек взима решения сам за себе си дали да си слага ваксина, дали да пресича на червено, тогава не сме общество, а сбирщина. Да живееш в общество, означава да спазваш правила. 

Правилата в една COVID-пандемия се определят от специалисти, а не от импровизатори и важат за всички. Трябваше всички лекари да бъдат ваксинирани, както и здравните работници, и държавните служители. Това неизбежно ще се случи и в България. То вече се случи в повечето страни. Скоро се върнах от Германия. Там навсякъде се изсква зелен сертификат. Германците да не би да са по-глупави от нас! 

В Хърватия дори не можеш да си заредиш колата с бензин, ако нямаш зелен сертификат, че си ваксиниран. Много хора в България неизвестно защо решават, че може да си рискуват живота. Но заедно с това подлагат на сериозен риск и другите хора. Ако така я караме с ваксинирането, пандемията у нас ще продължи още 1 – 2 години. 

Мара КАЛЧЕВА

Източник: zdrave.to

Добавете коментар