Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |петък, ноември 26, 2021
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Доц. Иван Иванов: Употребата на антибиотици в България e скочила с 30%
  • Последвайте ни:!

Доц. Иван Иванов: Употребата на антибиотици в България e скочила с 30% 

Доц. Иван Иванов: Употребата на антибиотици в България e скочила с 30%

43% от хората се самолекуват неоправдано с тях

Близо две години живеем в условията на пандемия,  стрес, паника и нарастваща тревожност. Заедно с това сме свидетели на безпрецедентно нарастване на употребата на антибиотици, което намалява тяхната ефективност и отваря врата за друга пандемия – антибиотичната резистентност на микробите.

 

Злоупотребата с антибиотици и тежките й последици обяснява доц. Иван Иванов – завеждащ на Националната референтна лаборатория “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в Националния център по заразни и паразитни болести.

– Доц. Иванов, нарасна ли неправилната употреба на антибиотици в пандемията и до какво ще доведе тази практика?

– Социологическите проучвания сочат, че 59% от българите, погрешно на научните доказателства, смятат антибиотиците за ефективни срещу вирусни инфекции, а 53% вярват, че антибиотиците помагат срещу простудни заболявания и грип.

Внимание! Ето с кои продукти не бива да комбинираме антибиотиците

Ето защо самолечението с антибиотици у нас е практика на 43% от хората. Самолечението с антибиотици обаче е опасна практика, защото води до резистентност на микробите към тях и невъзможност да се лекуваме при бактериални инфекции. През 2019 г. мултирезистентните бактерии в България бяха 44,9%. Страхувам се да гадая колко процента от щамовете са носители на резистентност сега.

В извънболничната помощ и в болниците също масово се използват широкоспектърни антибиотици, което в комбинация с честа рехоспитализация, води до разпространение на резистентни микроорганизми. От началото на COVID-пандемията се наблюдава чувствително покачване на консумацията на антибиотици у нас (с около 30%), като България е вече на 4-то място сред европейските държави по употреба на тези медикаменти в извънболничната помощ.

Доц. Иван Иванов

Засилената и необоснована употреба на широкоспектърни антибиотици от групата на макролидите (например Азитромицин, чиято употреба се е увеличила 42%) и флуорохинолоните (например Левофлоксацин), дори при леки и средно тежки случаи на COVID-19, води до резистентност към тях. Затова през следващите години можем да очакваме сериозни неблагоприятни последици:

• Неефективно лечение на бактериалните пневмонии.

• Ръст на рецидивиращите инфекции от Helicobacter pylori (язвената болест) – у нас вече близо 30% от щамовете на Хеликобактер са резистентни на макролиди. 

• Трудно лечение на сексуално-предавани инфекции (гонорея, хламидии), които досега ефективно са се лекували с макролиди.

• Трудно лечение на усложнени салмонелози и кампилобактериози при децата.

Спешно е нужно да променим отношението си към употребата на антибиотици. Антимикробните продукти трябва да бъдат разумно използвани – само при нужда, в необходимата доза и продължителност на лечение, при доказана ефикасност, след определяне на микробната чувствителност.

За качването на килограми са „виновни“… антибиотиците?!

– Има ли бързи тестове, които да различават вирусна от бактериална пневмония и кога да започне антибиотично лечение?

– По принцип диагностиката на инфекция се извършва само чрез микробиологично изследване, което, за съжаление, не е много бързо. Но има бързи скринингови тестове, които са маркери за инфекция. Например, може да се изследва С-реактивният протеин (СRP) и прокалцитонинът, чиито резултати да дадат насока на клинициста дали става дума за бактериална или за вирусна инфекция. Тези тестове помогат да се разграничат също бактериалните от вирусните пневмонии.

Установено е, че при бактериалните пневмонии С-реактивният протеин е много по-висок, отколкото при вирусните. При резултат под 90 няма необходимост от антибиотична терапия. А при резултат над 130 е необходимо задължително болнично лечение. Тези бързи тестове за маркери на възпалението са налични в България, правят се във всяка лаборатория и стават в рамките на 5 до 15 минути. Те може да се използват, когато се взема решение дали да се започне антибиотично лечение.

Има бърз тест, който е слабо популярен у нас, но се използва широко във Франция и се реимбурсира от нейните здравни фондове. Това е тестът за стрептококов фарингит – една от малкото инфекции, която изисква задължително антибиотично лечение в извънболничната помощ.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: zdrave.to

Добавете коментар