Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, декември 8, 2021
Вие сте тук: Home » Новини » „Тренд“: 72% не искат по-висока здравна вноска
  • Последвайте ни:!

„Тренд“: 72% не искат по-висока здравна вноска 

повишаване на здравна вноска

ЕКИП предлагат целево заделяне на средства от акцизи, допълнително доброволно здравно осигуряване и кешово доплащане при публичност на цените

Близо 40% от пациентите, страдащи от хронични заболявания, са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в резултат на пандемията – забавяне или прекъсване на лечението и забавяне на диагностиката. Това показват данните от проучване на социологическа агенция „Тренд“. Проучването е направено през юли 2021 г. и не отчита недиагностицираните заболявания, тъй като респондентите няма как да знаят за тях.

Проучването беше представено по време на конференцията „Заедно за повече здраве“, която се проведе вчера.

22% от респондентите са отменили медицински преглед, 16% – посещение в болница, 12% са прекратили или забавили терапия, а

20% са имали проблеми с достъпа до общопрактикуващи лекари

32% от анкетираните определят достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблемен.

Цели 72% от респондентите заявяват, че не са склонни да отделят повече средства за здраве чрез по-висока здравна вноска, но 2/3 са категорични, че бюджетът за здравеопазване трябва да бъде увеличен през следващата година.

Според данните, представени от експерта на ЕКИП Аркади Шарков, има 20% спад на хоспитализациите през 2020 и 2021 г., който предполага натрупване на недиагностицирани и съответно нелекувани случаи на незаразни хронични заболявания. Приблизително 2300 са недиагностицираните случаи на заболели от злокачествени образувания, като подобни тенденции се очакват и при сърдечносъдовите, респираторните и ендокринните заболявания.

При продължаване на действието на факторите, обуславящи прекъсването/забавянето на диагностиката и лечението, ефектът на натрупване на неоткрити, нелекувани и недолекувани случаи, тази тендеция ще продължи и през 2022, смятат от ЕКИП. В случай на преодоляване на забавящите и прекъсващи фактори вследствие пандемичната обстановка

се очаква ръст или наваксване на броя заболели през 2022 г.,

като част от тях е вероятно да преминат в сферата на спешната помощ. Не трябва да се забравят и пост-COVID ефектите върху хроничните заболявания, които също оказват влияние върху натовареността на здравната система, отбелязват експертите.

За преодоляване на последствията от ЕКИП предлагат целево заделяне на средства от акцизи, допълнително доброволно здравно осигуряване и кешово доплащане при симетрия на информацията – публичност на цените в лечебните заведения.

В анализа на ЕКИП „Ефекти от отложеното търсене на здравни услуги вследствие на COVID-19 пандемията” бяха посочени и данни на СЗО, според които 60% от държавите в Европа информират за преустановяване или нарушаване на заложените скринингови програми за незаразни заболявания.

53% от държавите в проучването съобщават за пълни или частични прекъсвания в дейностите,

свързани с регулиране на хипертонията, а също и тези за регулиране на диабета и диабетните усложнения (49%).

За частични или пълни прекъсвания на дейностите, свързани с лечението на спешни сърдечносъдови заболявания, съобщават 17% от държавите с високи доходи, а 26% – за дейностите, свързани с лечението на онкологични заболявания. Най-много са засегнати рехабилитационните процедури – 79% от държавите в Европа съобщават за частичното или пълното им преустановяване.

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев заяви, че публичните инвестиции в здравеопазване у нас изостават от средните за Европа и за да се намали разликата спрямо средните показатели за Европейския съюз (ЕС), трябва да се увеличат до 10% от БВП. Така ще се намали доплащането от пациентите до по-малко от 20%. Създаването на специален фонд за иновации пък може да гарантира ранен достъп до иновативни терапии за пациентите.

Той обобщи четири стратегически здравни приоритета: инвестиране в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболничната помощ и внедряване на дигиталното здравеопазване.

„Пандемията разстрои функционирането на здравната система, отне и продължава да отнема много човешки животи

Жизненоважно е през следващата година да се даде приоритет на здравеопазването и да се направят смели стъпки за увеличаване на публичните инвестиции и за реализиране на нужните промени в системата, за да се запази нейната устойчивост и да се засили способността за справяне с бъдещи кризи. 2022 г. носи нови предизвикателства и здравната система ще има нужда от нов бюджет и силно управление, за да се справи с тях“, каза Денев.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар