Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |вторник, май 24, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Борис Петров: Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума
  • Последвайте ни:!

Д-р Борис Петров: Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума 

Д-р Борис Петров

Лейтенант д-р Борис Петров е роден през 1990 г. в Кюстендил. Завършва медицина в МУ – Варна. От 2017 г. специализира пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. От 2019 г. е военен лекар.

Д-р Петров е един от медиците на първа линия при посрещането на пандемията от COVID-19. Активен участник в редица научни и научно-практически форуми у нас и в чужбина.

Асоцииран член е на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ) и на Европейската асоциация по изгаряния.

Д-р Петров, как решихте да се посветите на лечението на термичната травма?

Както всички мои колеги, така и аз в началото на студентските ми години бях доброволец в болница. Защото в първи и втори курс ние се „срещаме” едва ли не само с различни учебници и атласите по анатомия. Но това е съвсем недостатъчно. За да станеш добър специалист, трябва да си на терен. Затова избрах през летните месеци да доброволствам в болницата в родния ми град Кюстендил.

И така, една сутрин, когато отивам в Спешното, колегите ме посрещнаха с „Подготвяй се бързо, ще транспортираме пациентка с изгаряне до София“.

Дойде екипът на линейката, свалиха и пациентката – млада жена, на 23 г., която предварително хирурзите бяха обработили – бяха превързали тялото и крайниците в операционната. Направи и впечатление лицето, по което също имаше изгаряне, но беше без превръзка. Забелязах, че на места „части“ от кожата липсват. И така се „запалих” по този вид травма – до този момент не знаех нищо за нея. Започнах да се интересувам, да чета различни учебници, търсех статии и всъщност разбрах, че това е специалността, в която искам да продължа да се развивам. Следващата стъпка беше да намеря своята база за обучение. Оказа се, че във варненската Военна болница има клиника с профил е термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. И след трети курс започнах да доброволствам тук.

Кои са Вашите учители в специалността, тези, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Лечението на термичната травма и нейните последици са обект на пластично-възстановителната и естетичната хирургия. Сами разбирате, че това е една много голяма специалност, в която има много добри професионалисти.

При участието ми в множество курсове, симпозиуми и конференции, част от които и в чужбина, съм имал възможността да се докосна до опита на редица специалисти в различни направления, като от всеки е имало какво да науча. Доц. Йоланда Заякова е човекът, който ме въведе в тази специалност. Благодарен съм на целия екип, с който работя в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. Именно тук получих и може би най-ценния съвет: „Отнасяй се с пациента така, както би се отнесъл, ако на операционната маса се намира твой родител“.

Как се промениха пациентите, които идват при Вас – кои видове травми зачестиха, кои намаляха?

По принцип можем да говорим за известна специфика на термичната травма в зависимост от възрастовата група. Прави впечатление, че при децата преобладават пораженията от гореща течност, докато при възрастните по-често се срещат пламъковите травми. Забелязва се известна тенденция в намаляването на трудовите злополуки, макар че екипите на ВМА многократно са участвали в лечението на тежко пострадали при различни инциденти хора, като например този в Хитрино преди години.

Кои са новите и по-модерни тенденции в тази област на хирургията?

Лечението на термичната травма търпи бурно развитие през последните години. Създават се редица синтетични и биосинтетични материали за локално лечение – т. нар. регенеративни дермални матрици, които позволяват постигане на по-добри функционални и естетични резултати. Трябва да отбележим и различните видове сребърни препарати, позволяващи отделянето на активно сребро в раната, способстващо за превенция и лечение на локалната инфекция.
В личен план каква Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

Голяма част от изброените по-горе продукти вече са налични и се прилагат с успех в клиниката, в която работя във Военноморска болница. Именно възможността да помагам в тежък за даден човек период, какъвто представлява термичната травма ми носи удовлетворение. Боря се, за да запазя живота на пациента, мога да прилагам най-добрия световен опит в моята област. Това за мен е истинското удовлетворение, то потвърждава, че изборът ми е бил правилен. Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума.

Разкажете за случаи от практиката, в които намесата Ви е била решаваща за спасяването на човешки живот?

Термичната травма, особено когато е обширна, представлява тежка травма – освен чисто физическа, тя е и психическа. Нашата клиника има стратегическо значение за региона, а палитрата на случаите, с които сме се борили, е изключително пъстра. Но работата с пострадали деца, като че ли оставя най-дълбоки следи у нас. Няма да забравя едно 14-годишно дете, което постъпи при нас след опит да си направи опасно селфи, върху вагон, над който преминава високоволтов проводник. Резултатът беше изгаряне на 65% от телесната повърхност. Това беше един от първите пациенти, при който използвахме синтетичен дермален заместител, благодарение на който успяхме да спасим живота му. Държа да отбележа, че лечението на тези пациенти е екипна работа и за благополучния изход заслуга имат специалисти от различни направления – реаниматори, физиотерапевти, психиатри, рентгенолози, интернисти. За щастие, ВМА е така структурирана, че можем да окажем комплексна грижа – тук пациентът не е на дадена клиника, а на цялата болница.

Какво бихте искали да се промени, за да има по-голям интерес у младите лекари да специализират в тази област?

Спорно е дали лекарят избира специалността си или тя него. Както вече казах – за тази работа се иска сърце и ясно осъзнаване на отговорностите. И готовност за много лишения, най-вече в личен план. В последните години специалността придоби популярност, но има още какво да желаем. Наистина отговорността е изключително голяма, сблъскваме се с голям обем тежка патология, с множество среднощни операции, което може би донякъде е сред причините, които отказват част от колегите.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар