Д-р Йоана Попова: Доверието на пациента е най-голямата награда за труда ни | Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, февруари 8, 2023
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Йоана Попова: Доверието на пациента е най-голямата награда за труда ни
  • Последвайте ни:!

Д-р Йоана Попова: Доверието на пациента е най-голямата награда за труда ни 

Д-р Йоана Попова

Д-р Йоана Попова е възпитаник на МУ – София. Завършва образованието си през 2020 г. и започва работа в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, след като е била доброволец там по време на следването си. Специализира медицинска онкология, я мечтата й е да се посвети не само на пациентите с онкологични заболявания, но и на научните изследвания в областта на злокачествените тумори и новите възможности за  лечението им.

Д-р Попова, Вие сте сред най-младите специализанти по медицинска онкология в МУ – София, разкажете накратко за себе си. Имате зад гърба си освен няколко години следване, и академични постижения, и работа като доброволец. Как ги съчетахте? 

Родена съм през 1991 г. в Плевен. Средното си образование завърших в Гимназия за преподаване на чужди езици в родния ми град, след което продължих образованието си във Великобритания и взех бакалавърска степен по Фармакология от Университета в Нюкасъл с дисертация на тема „Прогностично значение на хромозомни аберации при остра миелоидна левкемия“. По време на обучението си там доброволствах в организации като Teenage cancer trust, St. John Ambulance и в хосписи Marie Curie cancer care. Завърших медицина в Медицински университет София през 2020 г., като по време на обучението си доброволствах в Клиника по лъчелечение, метаболитна брахитерапия и медицинска онкология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Там, водена от отзивчивостта и професионализма на колегите, направих първите си стъпки в онкологията. От 2021 г. съм специализант по медицинска онкология в клиниката. Член съм на БАМО (Българска Асоциация по Медицинска онкология), ESMO ( Европейско Общество по Медицинска онкология) и ASCO ( Американско Общество по Клинична онкология). Интересите ми са в областта на солидните тумори и новите терапевтични възможности за лечението им.

Как избрахте медицината за своя съдба?

Израснала съм в семейство на лекари, отдадени на призванието си. Това ме направи не само свидетел в ежедневието на лекаря, но и на неговата роля в едни от най-драматичните моменти от живота на пациентите. Разлиствах учебниците по медицина и не можех да скрия желанието си някой ден да прилагам тези знания, за да помагам. С годините това любопитство се превърна в предизвикателство и любов към медицината. Тогава разбрах, че това е пътят, по който трябва да поема.

Какви Ви накара да се посветите на онкологията?

 Първият ми досег с онкологията беше на конференция по фармакология. Случайно попаднах на лекция, в която се разясняваше биологията на туморната клетка, методите й за избягване на имунния отговор на организма и начините, по които ние използваме слабостите й, за да я таргетираме. Започнах да се интересувам от съвременните терапии в онкологията, но знаех, че трябва да се запозная с реалната практика. През следващите години имах късмета да се обучавам и да наблюдавам работата на изключителни професионалисти в сферата на онкологията в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Там се запознах с предизвикателствата на специалността, с нейната динамичност и отговорност. Впечатли ме отдадеността на колегите, които ми показаха, че за да си добър онколог, трябва не само постоянно да си информиран за новите схеми на лечение, но и да спечелиш доверието на пациента.

Променя ли се според вас представата на хората за заболяването „рак“, склонни ли са пациентите и близките им по-лесно да преодоляват стреса от поставянето на диагнозата и да не остават подвластни на чувството за обреченост и безнадеждност?

Според мен все още съществува стигма около онкологичните заболявания и страхът от диагнозата кара хората да потърсят лекарска помощ прекалено късно. Голяма част от пациентите не са запознати с възможностите на съвременната онкология, а истината е, че колко по-рано диагностицираме заболяването, толкова по-голям е шансът за успех от лечението. В последните години забелязвам положителна тенденция в сферата на профилактиката – промотиране на здравословен начин на живот, схеми за провеждане на редовни профилактични прегледи, различни кампании за подпомагане на пациенти. Хората се интересуват все повече от методите за скрининг на злокачествени заболявания, което ме кара да си мисля, че митовете около онкологичните болести започват да се развенчават.

Когато коментираме диагнозата с пациента, ние се опитваме да го уверим, че днес това не е присъда и успяваме да овладеем заболявания, които преди са били с по-лоша прогноза. Въпреки това пациентите и техните близки приемат диагнозата по различни начини и не бива да забравяме, че всеки пациент има нужда от психологическа и морална подкрепа не само по време на лечението си, а и след това.

Разкажете за случаи от практиката Ви, които са Ви донесли удовлетворение и радост от досега с пациента.

Спомням си за един случай, при който разяснявах резултатите от изследванията на пациент, които показваха пълна ремисия. Думата удовлетворение не може да опише това, което изпитах, когато пациентът стисна ръцете ми и видях колко благодарен е за грижите, които сме положили до момента. Но признанието на пациентите се вижда не само в най-радостните им моменти. Няма да забравя как, обяснявайки на една пациентка необходимостта да продължим терапията, въпреки всички трудности, през които беше преминала, тя ми каза: „Добре, напълно Ви се доверявам!“

Комуникацията с пациентите всеки ден ме изпълва с удовлетворение и възхищение пред човешката воля.

Какво Ви мотивира да поемете по пътя на академичното развитие – в момента сте в процедура за асистент в Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и онкология при МУ – София?

Винаги съм смятала, че ако притежаваш умения и знания, трябва да се опиташ да ги споделиш. В много случаи това помага да осмислиш материята, която преподаваш, на по-дълбоко ниво, помага ти да станеш по-добър професионалист.

 Как според Вас се развива онкологията в България като наука и практика?

Онкологията е една от сферите в България, които в последните години се развиват с такава скорост, че нашите пациенти в момента получават лечение и грижи на европейско ниво. Мисля, че с таланта и устрема на специалистите по медицинска онкология, които имаме, развитието на онкологията в България ще продължава да се развива в положителна посока и занапред.

А Вашият собствен път – какъв бихте искали да бъде той?

След като завърша специализацията си, бих искала да се занимавам както с клинична работа, така и с научна – проучване на нови терапевтични таргети в онкологията и разработване на нови методи за лечение. Също така бих искала да се занимавам с програми за превенция и профилактика на онкологичните заболявания.

Какво искате да пожелаете на колегите Ви, с които заедно поемате напред към тайните и предизвикателствата на онкологичната наука?

Бих искала да пожелая на колегите си да запазят своята целеустременост, любознателност и отдаденост към пациентите. Бих искала да им кажа да не губят своята борбеност въпреки предизвикателствата, които им предстоят, и да не забравят, че поверявайки живота си в нашите ръце, пациентите ни даряват с привилегия, която оправдава всички наши усилия и трудности.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар