Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, януари 19, 2022
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Калоян Чилингиров: Обществото успя да оцени и преоцени мнението си за лекарите и нуждата от тях
  • Последвайте ни:!

Д-р Калоян Чилингиров: Обществото успя да оцени и преоцени мнението си за лекарите и нуждата от тях 

Д-р Калоян Чилингиров

Д-р Калоян Чилингиров завършва медицина с отличие в МУ – София през 2017 г. Още в първите години на следването си, от 2012 до 2015 г. прекарва студентските си лета в УНГ- отделението на МБАЛ-Шумен. През последните две години от следването си е активен доброволец към клиниката по УНГ-болести на ВМА.
От началото на 2018 г. е част от екипа на УНГ-отделението на УМБАЛСМ „Пирогов“.
През май 2019 г. провежда едномесечен хирургичен и клиничен стаж в Клиниката по оториноларингология на университетската болница Germans Trias i Pujol в Барселона.
Има участия в национални конгреси на УНГ тематика, като на един от тези форуми е представил две публикации на клинични случаи. Владее английски и испански език.

Д-р Чилингиров, какво Ви накара да се посветите на специалността УНГ болести? Разкажете за времето, което сте прекарал в УНГ- отделението на шуменската болница – макар и студент, още тогава сте се докоснали до тайните на специалността. Какво научихте през тези години?

В днешно време медицината предлага необятно поле от възможности за професионално развитие. Дейността на лекаря във всяка една отделна специалност е съвсем различна. Аз не съм потомствен лекар, а през първите три години от следването досегът с клиничната медицина е съвсем оскъден. Именно затова реших след първи курс да прекарам летните си стажове в една от големите клиники на окръжната болница в родния ми град, Шумен – клиниката по УНГ болести. Тогава, през 2012г, се срещнах за първи път с тази специалност, като първоначално целта беше да се науча на фундаменталните амбулаторни дейности, които извършват сестрите, за да мога да съм подготвен за работата в отделение, а много бързо след това и за фундаменталния УНГ преглед. Станах свидетел на спешните състояния – ларингеален задух, чуждите тела в горните дихателни пътища, обилното кървене от носа, внезапната глухота. Операциите на сливици, нос, синуси, ларинкс, онкологични състояния в областта на главата и шията. Едва ли някоя друга специалност може да даде толкова пълен обем от дейности – от визуалния преглед до оперативната намеса за пълен цикъл от лечение. УНГ лекарят е хем хирург, хем терапевт, а резултатът от лечението е видим и удовлетворението от това често е голямо. Всяко следващо студентско лято прекарвах стажовете си в УНГ отделението и нямах търпение за тях. Впоследствие в университета минах циклично обучение по всяка една клинична специалност, но никоя друга не успя да ме грабне повече от отоларингологията.

Още от началото на COVID-пандемията сте на първа линия като доброволец в „Пирогов“. Какво ще запомните от първите дни, в които започнахте работа?

През 2018 г. бях зачислен като лекар-специализант в отделението по УНГ болести в спешна болница „Пирогов“. Така успях да реализирам желанието си да се развивам в тази специалност. Ненадейно през 2020 г. ни връхлетя епидемията от COVID-19. Първите случаи в страната бяха именно в нашата болница. Точно преди година се наложи УНГ лекарите да извършим трахеостомии на болните с коронавирус в реанимационните звена, за да можем да опосредстваме продължителното апаратно дишане. През тази една година смених всички възможни дейности – от триажната зала в спешното отделение, до COVID-отделенията, където давах дежурства два месеца. В момента ми предстои отново да бъда командирован в триажната зала на „Пирогов“. Никога не съм бил подготвян за такава дейност, интензивността е огромна, умората – на моменти непосилна. Но най-важното свойство в живота е адаптивността – предвид ситуацията да можем да реагираме адекватно, за да оцелеем.

Далеч ли сме от края на пандемията?

Въпросът е от компетентността на епидемиолози и инфекционисти. Всеки може да изказва мнение, но медийният шум от некомпетентни мнения обърква хората и всява хаос и дезинформация. Очевидно се опровергаха оптимистичните очаквания за няколкомесечна криза. Все пак, в ръцете ни е едно от оръжията за справяне с тази катастрофа – ваксините. При умелото им и рационално използване с нужното време, бихме могли да се отървем от това проклятие.

Промени ли Ви тя в личен и професионален план?

Епидемията ме изкара от коловоза на еднолинейни амбиции и предвидим живот. Наложи се да се лиша с много удоволствия и свободно време и да поема дейности, които са несвойствени за мен. Да се виждам по-рядко с близките и приятелите си. Животът е непредвидим.

Едновременно с работата Ви в болницата, давате и онлайн консултации. Има ли интерес към тях, търсени ли са от хората?

Интересът към тях се увеличи по време на пандемията. Поради страх от зараза в лечебните заведения, немалко пациенти ни потърсиха през приложенията за онлайн консултации. Още повече, така независимо от местоположението, пациентът има контакт със специалист в един динамичен свят. Смятам, че в бъдеше онлайн консултациите могат да се доразвият, така че да ориентираме пациента за състоянието му и да дадем идея за лечение, но прегледът на живо остава незаменим при сериозни състояния.

Вие сте сред инициаторите за създаването на Сдружение на младите лекари към СЛК. Какво Ви мотивира да работите заедно с колегите си за тази кауза?

Проблемите на младите лекари в страната са множество и въпреки многократните опити за реформа в здравеопазването, персистират наболели въпроси като кариерно ориентиране, начин за зачисляване на специалност, заплащане, обучение, курсове за допълнително развитие. С моите колеги решихме да организираме това сдружение с цел да дадем гласност на тези проблеми, да търсим заедно решенията им и да имаме официална връзка с институциите над нас. Сдружението на младите лекари е съвсем в своя зародиш, но се надяваме да привлечем всички колеги под 35-годишна възраст и да дискутираме наболелите въпроси.

Какво искате да им пожелаете в тези трудни дни, които белязаха цялото общество със знака на тежка криза, но и извадиха на преден план такива качества като отдаденост, саможертва и човеколюбие?
Въпреки трудностите, да не губят кураж и мотивация за развитие. Смятам че обществото успя да оцени и преоцени мнението си за лекарите и нуждата от тях, особено за младите, които в последната една година дадоха всичко от себе си и се превърнаха в поливалентни лекари, борейки се на всички фронтове въпреки личните жертви.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар