Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, март 1, 2021
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Пилософ: Добре е да се обсъдят европейските стандарти за училищно здравеопазване
  • Последвайте ни:!

Проф. Пилософ: Добре е да се обсъдят европейските стандарти за училищно здравеопазване 

Проф. Владимир Пилософ

България е от малкото страни в Европа, в която обучението на лекарите през целия им трудов стаж не е задължително

Лекари ще има в най-големите училища на Бургас, стана ясно в края на януари. Стартира и проектът за изграждане на Многопрофилна детска болница в Бургас, която да стане център на педиатрична мрежа в целия Югоизточен регион.

Проф. Владимир Пилософ, председател на УС на Българската педиатрична асоциация, коментира темата в „Нашият ден“:

„Проекти така черно на бяло няма, но към идеите гледам положително. Друг е въпросът какво и как ще бъде реализирано и доколко ще се изпълняват предварително поставените цели. Да се върнат лекарите в училищата, да се построи детска болница – няма обществена дискусия по този въпрос това необходимо ли е или не.

За училищата специално. Смятам, че здравеопазването под някаква форма трябва да се върне в училищата. Още повече, че още пред 5-6 години Европейският офис на СЗО излезе с ясни послания как трябва да изглежда училищното здравеопазване. Това е изключително важно. Основните задачи на училищното здравеопазване не опират до спешната помощ. Те са в съвсем друга насока. Най-общо казано – това е спазване на хигиената на учене. И в прекия смисъл на думата, и в смисъл на режим на учене, който да съответства на възрастта, програмите, с които са натоварени учениците, здравната просвета… В настоящия момент работим по Наредба 3 от 2000 г.

В здравните кабинети могат да работят и лекари, и сестри. В нашите здравни кабинети, както се наричат в училищата, 90% работят медицински сестри специалисти по здравни грижи (информацията ми е от 4 години, но не вярвам нещо да се е променило) и около 10% лекари, доколкото си спомням, Варна беше приела в училищата да има и лекари. Би било добре да се видят и обсъдят европейските стандарти за училищно здравеопазване, които дава СЗО. Те са добра основа за развитие на училищното здравеопазване у нас. Там са посочени 7 стандарта, на които тези служби трябва да отговарят.“

През 2007 г. бяха променени номенклатурата и системата за придобиване на медицински специалности. Съществувалите до 2006 г. принципи са рязко променени. Премахнати са профилните специалности в педиатрията и въобще лекарите, които биха искали да специализират пулмология, неонатология, гастроентерология, кардиология, нефрология, неврология и онкохематология в педиатрията, попадат в едни други условия, за да могат да го направят.

България е от малкото страни в Европа, в която продължаващото медицинско обучение, т.е. обучението на лекарите през целия им трудов стаж, не е задължително. Нашите лекари се обучават общо около 10 години – заедно с вземането на специалност. От там нататък те нямат задължение да се усъвършенстват. Не казвам, че нашите лекари не се усъвършенстват – всеки чувства необходимост да познава новото. Но едно е да са ти осигурени права, а е друго да се остави на самоинициативата на самите колеги. Има страни, в които нещата са толкова строги в тази насока, че ако ти не докажеш, че си продължавал своето обучение, ти спират лиценза за работа.“

Стратегията за здравеопазването 2030

„Ние от Педиатричната асоциация изпратихме своето становище до Министерството на здравеопазването, публикувано и на сайта на асоциацията, с всички забележки, които имаме към стратегията. Доколко ще бъде взето под внимание – е отделен въпрос. Да, въпросът за специалностите е важен – той влиза в рамките на продължаващото обучение. Трябва да се направи сериозна реформа. Тесните специалности в момента се обособиха като самостоятелни специалности. В резултат на това сега вие можете да станете детски специалист примерно по белодробни заболявания в детската възраст, без преди това да сте имали специалност педиатър… Т.е. учите частното, а не учите общото. Това трябва да се промени. Ще стане, но вероятно трудно.“

Проф. Владимир Пилософ обобщи: „В България има един парадокс. Това е страната с вероятно най-много болници на глава от населението. Официално минимум 380 болници имат договор с НЗОК. 385 болници за 7 млн. население. За сравнение Холандия има 70 болници за 15 млн. население. Само многопрофилните болници у нас са над 230. Това е един абсурд. А ако се погледне използваемостта на леглата в тези болници – максимум 65-70% в публичните и 50-55% в частните.“

Източник: БНР

Добавете коментар