Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, май 25, 2022
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Бави ли се работата на ТЕЛК комисиите заради ограничителните мерки
  • Последвайте ни:!

Бави ли се работата на ТЕЛК комисиите заради ограничителните мерки 

ТЕЛК

Изостанаха ли ТЕЛК комисиите в работата си заради пандемията и как се отразиха на дейността им ограничителните мерки?

Даниела Радославова е млада жена от Русе без работа и без доходи. Има извършена онкологична операция. Процентът от ТЕЛК би й дал право да получава пенсия по болест. На 6 ноември миналата година след изтичане на болничния й тя подала документи в ТЕЛК, но вече два месеца и половина няма движение по тях.

„Сега се обаждахме януари да проверим какво става с процента ми. Казаха, че има нова програма, поради която все още не може да се издаде. Лекарите са прекрасни, които са там, но мисля, че в момента това, което се случва, не зависи от тях“, разказва тя пред БНР.

Карантината фактически забавя нещата и удължава сроковете, потвърждава д-р Цветан Данев, заместник-директор на Университетската болница „Канев“. Болницата упражнява методическо и административно ръководство над съставите на трудово-експертните лекарски комисии.

През втората половина на ноември и декември целият ТЕЛК бил в режим на карантина, имало болни, а възможностите на състава да работи били изключително ограничени. Имат инструкции да работят главно по документи и без излишно събиране на хора. „И в този период се натрупва и още едно нещо – информационната система в републиката се променя по някакъв начин“, допълва д-р Данев.

Системата е сравнително нова, чуваме за проблеми от различни места, но както цялата цифровизация в България, така и компютъризацията на ТЕЛК-овете ще стане трудно и мъчително, подчерта пред БНР Капка Панайотова, директор на Центъра за независим живот.

Голяма част от хората с ТЕЛК са възрастни, живеят в малки населени места без интернет, посочи тя.

„Проблемът е много по-сериозен и много по-дълбок. Ако не бръкнем в него, никога няма да го решим. Проблемът с електронните подписи, компютъризацията са технически проблеми. Основният проблем е универсалният характер на решението на ТЕЛК, този универсален ключ за всичко – за пенсия, добавки, за всичко, но не и за здравни услуги. Това е най-големият парадокс. Хората с ТЕЛК решения нямат някаква особена полза от това ТЕЛК решение в здравната система, където на практика много от тях имат нужда“, коментира Панайотова в предаването „Преди всички“.

„Не може ТЕЛК-ът, един документ, да решава абсолютно всички проблеми на човека. Тук е заровено кучето. Един документ с характера на универсален ключ ще бъде много търсен“.

Запитана защо се променя формата, а не съдържанието, Капка Панайотова заяви, че „вероятно така е удобно“.

„Със сигурност е удобно на хората без въпиеща нужда от здравна грижа и могат да се справят. Удобно е и на чиновниците, и на политиците“, смята Панайотова.

„Защото една дъвка да се разтяга 20 години, без да има никакво решение, това може би на някои политици им върши работа, но със сигурност не обслужва хората с увреждания, които имат нужда от реална подкрепа, за да водят нормален живот… Трябва ни електронна система, която обаче да има различните елементи от живота на човека, които могат да бъдат оценени по различен начин“.

Снимка: БГНЕС
Източник: БНР

Добавете коментар