Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |понеделник, март 1, 2021
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Парадоксът на самоусъвършенстването
  • Последвайте ни:!

Парадоксът на самоусъвършенстването 

Парадоксът на самоусъвършенстването

Популярната култура е обсебена от мита за самоусъвършенстването. Днес десетки духовни практики, предлагащи ни от утре да станем по-добри, успешни и доволни, се борят за вниманието ни, а рафтовете с книги за самопомощ преливат от заглавия, обещаващи ни бързо спасение.

Наскоро две холандски изследвания установяват връзка между заниманията, посветени на духовно самоусъвършенстване, и чувството за превъзходство над останалите. Има връзка и между чувството за духовно превъзходство и нарцисизма, стига се до парадоксалното понятие „духовен нарцисизъм“.

Глобализацията, социалните мрежи, нарасналата тревожност покрай пандемията и затварянето ни у дома, доведоха до засилен интерес към всякакви форми на духовно осъзнаване. Но всъщност процесът не е от вчера, пандемията само ускори и направи по-видни тенденциите.

„В последните 20 години в България има бум на хора, които имитират религиозна принадлежност и измъчват себе си, за да принадлежат към дадена религиозна парадигма, която всъщност не им пасва или е като малка обувка, която им стиска, но те упорито продължават да опитват да напъхат крака си в нея“, казва д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.

„Автентичната вяра и принадлежност към определена духовна парадигма или религия ни дават уют и сигурност и тогава всички страхове се изпаряват естествено, те не са потиснати и напъхани в килера на съзнанието ни, а са просто естествено разтворили се в уютната и сигурна опора на духовното, към което принадлежим“, казва още тя и добавя:

„Духовното не е ограничение, което да си наложим“.

„Източните религиозни учения наблягат на колективната свобода, докато в православието всеки отговаря сам за себе си. Разбира се, той може да има своя пастир, но той не му казва какво да прави, а го напътства в избраната от него пътека“ – казва на свой ред Ана-Мария Кръстева, водеща на предаването „Благовестие“ и доктор по богословие.

Свободата и любовта са основата на християнството. Всеки може да започне да пости 5 пъти годишно, да се моли 2 пъти дневно, да прави това, да не прави онова, но ако любовта не е в теб, няма никакво значение какви външни белези придаваш на своя християнски живот“.

Чуйте разговора, който засяга темата за нарцисизма и ролята му на „необходима подправка“ на личността, с която обаче не бива да се прекалява, както и тази за смирението, което не бива да бъркаме нито с примирение, нито с овчедушие.

Източник: БНР

Добавете коментар