Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, ноември 26, 2022
Вие сте тук: Home » Проучвания и статистика » Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво и всеки десети функционална диспепсия
  • Последвайте ни:!

Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво и всеки десети функционална диспепсия 

Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво и всеки десети функционална диспепсия

Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети функционална диспепсия (ФД). Това става ясно от първото за България популационно базирано проучване за честотата на тези функционални чревни заболявания (ФЧЗ), организирано от Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология. Проучването е публикувано в септемврийския брой на престижното научно списание „Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases“.

ФЧЗ или нарушенията на оста черво-мозък са чести заболявания, характеризиращи се с повтарящи се коремни симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Около 40% от хората в света отговарят на диагностичните критерии за поне едно ФЧЗ. Това високо разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и причиняват влошено качество на живот на пациентите.

Изследваната група в проучването са български възрастни граждани, активни потребители в социалните мрежи. Данните са събирани в периода май – август 2019 г. Всички участници са поканени да попълнят онлайн въпросник за общото им здравословно състояние, без да споменаваме, че целта на това проучване е да се изследват симптомите на храносмилателната система.

СРЧ е диагностициран съгласно Rome IV критериите, дефиниращи IBS като ФЧЗ, характеризиращо се с повтаряща се коремна болка, средно поне един ден седмично за период от 3 месеца, свързан с два или повече от следните критерии: болката е свързана с дефекация; болката е свързана с промяна в честотата на изпражненията и/или с промяна във формата на изпражненията.
Съгласно Rome IV критериите ФД е категоризирана като постпрандиален дистрес синдром (PPDS), синдром на епигастрална болка (EPS) или припокриващ се подтип. EPS се диагностицира при наличие епигастрална болка, парене или и на двете поне един ден седмично. PPDS се диагностицира при наличие на пълнота след нахранване, ранна ситост или и двете поне 3 дни. Пациентите с припокриващ се вариант трябва да изпълняват критериите, както за EPS, така и за PPDS. Симптомите трябва да са налични през последните 3 месеца с начало поне преди 6 месеца. Пациентите с оверлап синдром (ОС) между СРЧ и ФД, трябва да отговарят на дефинициите както за СРЧ, така и за ФД.
Анализирани са общо 1896 лица, което е 0,03% от българското възрастно население. Средната възраст на участниците е 35,5 години, като по пол са разделени съответно 73,1% жени и 26,9% мъже. Честотата на IBS в България е 20%. Резултатите сочат, че полът, възрастта, семейното положение, професията, консумацията на алкохол, сексуалните проблеми, наличието на съпътстваща ФД и непоносимостта към прясно мляко са значително свързани със СРЧ. Жените, пациентите с ФД, сексуални проблеми и непоносимост към мляко са с по-висок риск от развитие на IBS.

Разпространението на ФД у нас е 12,7% (39% са с PPDS, 33% с EPS и 28% са с припокриващ се вариант). Пациентите със СРЧ и непоносимост към прясно мляко са с повишен риск от ФД, сочи още изследването. Честотата на ОС в България е 11,7%. Полът, непоносимост към мляко, проблемите при уриниране и сексуалните проблеми са значително свързани с разпространението на ОС.

Това е първото проучване за определяне на честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром и оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушения в българското възрастно население. Резултатите са изключително ценни, понеже попълват празнината в епидемиологичните данни за СРЧ, ФД и ОС в Източна Европа. Бъдещите проучвания биха позволили обогатено разбиране на сложната патология на тези нарушения и по-добро лечение, приспособено към рисковите фактори, свързани с СРЧ и/или ФД.

Ръководител на изследователския екип е д-р Радислав Наков, дм; УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В изследователския екип участват д-р Десислава Димитрова-Юрукова, УМБАЛ Пълмед – Пловдив, д-р Виолета Снегарова, Катедра по хигиена и епидемиология, МУ-Варна, д-р Милена Узунова, МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново, д-р Иван Лютакоя, дм; УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, д-р Моника Иванова, Медлайн Клиник – Пловдив, както и д-р Катерина Маджарова, УМБАЛ Пълмед – Пловдив, д-р Христо Вълков, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, д-р Румяна Христова, МБАЛ Велинград, д-р Красен Иванов, Токуда болница, д-р Илко Костурков, МБАЛ „Св. Иван рилски“ – Горна Оряховица, д-р Гергана Вълчева, МБАЛ Пловдив
Николас Наков, УНСС, доц. Венцислав Наков, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Източник: zdrave.net

Добавете коментар